“Великите победи са негова заслуга. Пораженията и окончателният провал са по вина на други – на тяхното “вероломство и предателство”.
Ето че Втората световна война е вече факт, но вторият том на “Възход и падение” не е чиста военна хроника. Вярно, фронтовата линия в наратива е приближена както като физическо усещане, така и като постоянен психически фон, но на него протичат паралелно сблъсъци от друго естество – политически и лични, като често границата между тях е размита.
Ако лудостта и маниите на Хитлер в мирно време са нетърпимо от гледна точка на хуманността състояние на управлението, то войната му предоставя идеалният плац да разгърне изцяло и докрай най-чудовищните си идеи от “Моята борба” – етническо и расово прочистване на континента от “непълноценни” според нацистките теории граждани, завоюване на териториите на изток от Германия, поробване на славянското население в тях и колонизирането им от германци, налагане на нацисткото разбиране за ред, изразяващо се в тоталната диктатура на Райха.
Ако Втората световна война е най-лошият сбъднат кошмар на отслабените и уязвени западни демокрации, за Хитлер тя е онова състояние на живеене, което го екзалтира в най-висша степен и което увенчава всичките му напъни от мирновременния живот. Шестте години на относителен мир от неговото управление, мир, над който Англия и Франция са бдели като орлици с цената на безподобни унижения, за него са се превърнали в досадна увертюра, на която няма търпение да изпее песента, за да я замени с военни маршове. Има и друг, който в крайна сметка ще приеме войната за добре дошла – Сталин с похватите на типичен руски самодържец вижда в нея начин да консолидира още повече тоталната си власт и да стегне редиците на населението, едно удобно отклонение от неудачите на комунистическото ежедневие.
Повече от всяка друга война до този момент, тази се води на полето на идеологията, сблъсквайки два основни проекта за бъдещо мирно живеене. Залогът е твърде голям и ще загуби този, който по думите на Шайрър има мислене на пехотинец, който не разбира правилата на тоталната война. От ценностна гледна точка загубата му отдавна е предизвестена.
Погрешно очаквах, че вторият том няма да е на висотата на първия – най-малкото общите очертания на случилото се са известни на всички. Но и тук Шайрър е показал умение да удържа баланса на “официалния” текст с малко познати исторически куриози, художествени похвати и най-вече с така запомнящите се характерологични описания, в които е особено добър. Главата за Юлския заговор от 1944 г. е шедьовър в жанра трилър. Със сигурност любителите на чистата военна история няма да се задоволят само с втория том, но тези, които търсят смислен, подреден и вълнуващ разказ за постепенната дезинтеграция на зловещия експеримент наречен “Трети райх” и за личността деградация на неговите лидери, има какво да намерят тук.