Исторически маршрути със Здравко Петров

Колко често се разхождаме из любимите ни централни софийски улици и гледаме нагоре? Рядко, много рядко. Неизбежният риск от препъване в изкорубена настилка и публичното опозоряване, съпътстващо пльосването ни насред улицата, ни карат да забиваме очи в земята и „да гледаме къде вървим“.

А истината е, че така пропускаме много. Пропускаме важни и красиви неща. Тези, които правят София град, неприличащ на никой друг.

С мисията да обърне погледите ни нагоре, към старото архитектурно наследство на града, се е заел Здравко Петров, урбанист и създател на Исторически маршрути. Беседите му са малко над два часа и се провеждат по рядко всеотдаен и интелигентен начин. Аз посетих „Софийски домове и дворци“, които са разделени в два отделни дни. Освен тях има и „Женски пазар“ и „Московска“, които се заричам да посетя скоро.

Групите, които участват в „Маршрутите“, са съзнателно малки и компактни, а турът е интерактивен. Дошлите отговарят на въпроси, включват се с коментари и това внася усещане за активно участие (обратното на ученическа обиколка на мавзолей).

Накратко идеята на „Маршрутите“ е да ни запознае с архитектурното минало на София, в цялата му многопластовост. Защото София е точно това – град на пластове, които са се наслагвали един над друг, един до друг и един срещу друг през цялото историческо развитие на този изстрадал град. Здравко Петров ни разяснява достъпно и компетентно за разликите между различните видове стилове – сецесион, баухаус (модернизъм), сталински барок, брутализъм и класицизъм чрез живите примери – сградите в центъра на столицата. Научаваме интересни биографични подробности за бележити български и чужди (най-често австрийски, чешки или германски) архитекти. Показва ни техни снимки и прави препратки със сгради, които вече сме минали по маршрута, за да затвърди визуалната ни представа за един или друг стил, почерк и неговия автор. Въобще, на педагогическите похвати на урбаниста могат да завидят много учители.

Сред забележителните маркери на архитектурното ни наследство откриваме бижута като къщата на Буров, тази на Димитър Греков, старата софийска банка, Народният театър, и много други домове на банкери, индустриалци, политици и дипломати отпреди Втората световна война. Не остават подминати и някои класически образци на сталинския барок, но Здравко се въздържа от директни оценки, и постепенно слушателят възприема толерантния му подход, който включва разбирането, че всеки исторически период неизбежно води със себе си и съответния стил и да отричаш втория означава да затвориш очите си за съществуването на първия. За добро или лошо, София е безкрайно еклектичен град, без обособен исторически център, и без хомогенна физиономия. И точно това я прави толкова своеобразна, различна, интересна.

Ефектът на „Историческите маршрути“ върху моята впечатлителна натура е толкова дълбок, че вече никога няма да вървя из познатите улици и да гледам сградите по тях със същите очи. Никога няма да ги приемам за даденост и да припирам да се прибера във вкъщи, след като мога да поспра и да се полюбувам на някоя сграда-красавица или бивша красавица. Да си спомням за разказите на Здравко за стопанина на въпросния дом, за неговите исторически дела и житейска съдба. Да потисна сълза за престъпно-окаяното състояние, в което се намират много от тези сгради, за завинаги затритите славни родове, които са ги обитавали, за грижливите и добри ръце, които са се грижили за тях, и най-вече за талантливия ум на архитекта, който ги е създал от нищото.

И да не спирам да съм благодарна за факта, че живея в град като София. Въпреки всичко.