За колко книги можем с ръка на сърцето да кажем, че са полезни? Информативни – да, вълнуващи – да, но полезни? Разбира се, полезността не е качество, което трябва да е присъщо на нещо, замислено да ни дава предимно естетическа наслада по същия начин, по който един концерт за пиано и цигулка на Моцарт не е замислен като „полезен“.
Но книгата, за която ще говоря днес, е именно такава. Полезна.
Допреди няколко години, ритуалите за разкрасяване на болшинството жени включваха в най-добрия случай спирала и балсам за устни, крем за лице и тоалетно мляко. Към днешна дата обаче ставаме свидетели на истински козметичен бум. То не са палитри с 20 цвята сенки, хайлатъри, контуриране, бюти блендъри, четки за грим. Дори ако изберете да не се гримирате, но държите да поддържате кожата на лицето си, в областта на бялата козметика положението не е по-леко – имаме овлажняващи серуми, флуиди, шийт маски, ексфолианти, тоници, скрабове, мицеларни води и още неща, от които се препотявам между рафтовете на дрогерията като заварен престъпник в чудене какво да избера. Каква е разликата между онзи крем с пептиди и този с арганово масло? Дали да инвестирам в онзи прехвален крем на известна френска марка с екстракт от сълзи на русалка и съответно да мишкувам през оставащите 29 дни от месеца, или да си взема бюджетен, примирявайки се, че ще остарея бързо, грозно и безславно? И по дяволите, за какво служи всичко това (освен очевидния отговор да прави богати производителите на козметични продукти)?
И тук на помощ дойде най-смисления и ограмотяващ блог за козметика, на който съм попадала. Ако не сте чували за Инфармация (http://www.infarmaciq.com/) на магистър-фармацевт Надя Йорданова, бързо поправете тази грешка и посетете блога й. За разлика от платените публикации на армията от бюти блогъри и инстаграм инфлуенсъри, които „горещо препоръчват“ този или онзи крем, който ще направи чудеса с вашите бръчки, пори и петна, статиите в Инфармация са написани от компетентен професионалист, който познава материята, за която говори. И който не се притеснява да каже, че крем за едноцифрена сума е по-ефективен от такъв за трицифрена. Няма да се впускам в подробности за блога й, защото самият той заслужава отделна публикация, само ще кажа, че с цялата си работа по него Надя Йорданова спечели доверието ми със своя професионализъм, интегритет и чувство за хумор.
Когато излезе книгата й „Как да избираме козметика“от авторката на любимия блог, я грабнах с блеснал поглед от рафта на книжарницата. И веднага ви казвам защо я препоръчвам:
Не очаквайте книга с конкретни препоръки за даден продукт, или още по-зле, марка. Самата Надя нееднократно е казвала, че тя не препоръчва марки, а конкретни продукти. В книгата ще намерите базова и много добре представена информация за строежа и функциите на кожата, за нейните потребности, за типовете кожа и рутината, подходяща за всеки тип и за основните съставки, които влизат в състава на козметичните продукти. Особено полезна за мен беше информацията за видовете алкохоли и кои от тях да избягваме, за продуктите за слънцезащита и за митовете около „еко“ и „био“ козметиката.
Също така, това не е книга, която да прочетете и да захвърлите в купа при другите прочетени книги. Това е съзнателно направена в джобен формат книжка, която да носите в себе си, когато избирате козметика, за да сверявате състава, като по този начин избегнете неразумни и неефективни покупки. Може и да ви гледат странно в дрогерията с отворена книга в едната ръка, а в другата – крем за лице, но това е усилие, което от личен опит разбрах, че се отплаща (и то не само във финансово изражение).
Това е книга, която ще ни направи грамотни потребители на продукти, които все по-удобно се настаняват в потребителската ни кошница от първа необходимост. А да си грамотен, селективен и внимателен потребител в един силно консуматорски свят е парадоксално един от начините да не сме безогледни всеядни консуматори.
Междувременно си избрах български крем за 10 лева, който се отрази чудесно на моята кожа. И благодаря на Надя за това.