(Не)възможният Адолф от Ерик-Еманюел Шмит

Моля ви, не се стряскайте нито от заглавието, нито от корицата със свастиката. Тази книга е попадение. Умна, провокативна и проникновена. Книга, след която разбираш хората една идея по-добре.

Присъствието на толкова спорен протагонист не бива да ви възмущава. Шмит смело изследва две паралелни истории – едната на истинския Адолф, и друга – на един друг, (не)възможен Адолф. Двамата Адолфци са всъщност един и същ човек, поне до момента, когато единият е приет във виенската художествена академия, а другият не. Унижението за истинския Адолф е твърде голямо, незаобиколимо. Той така и не намира никаква смислена житейска реализация до избухването на Първата световна война. Шмит се е справил забележително с описанието на големия конфликт, с ежедневието в окопите и с картините на масово изтребление, които майсторски е „озвучил“. Войната, която почти съсипва единия Адолф, се оказва благоприятно поле за действие за другия. За пръв път истинският Адолф, който в мирния живот е социален маргинал, се оказва значим, важен, полезен. След 1918 г. той постепенно ще избистри своята лична мисия, ще оформи политическото си кредо, ще посочи общия враг, и ще се захване с реализацията на чудовищните си идеи за прекрояване на света. Обратното, алтернативният Адолф ще замине за Париж, където ще продължи прекъснатата си заради войната кариера на художник, ще срещне любовта и ще израсне като личност чрез турбуленциите, през които ще премине.

Разполовяването на героя всъщност отразява и другото възможно развитие на човешката история – една смела алтернатива, която само идва да покаже колко е силно влиянието на отделните личности в съдбите на милиони. Двамата Адолфци са на практика двете възможни истории, от които за съжаление се реализира трагичната. Докато истинският Адолф е хипохондрик, вегетарианец, асексуален и параноичен, неговата алтернатива избира да живее пълнокръвно, да се наслаждава на жените и изкуството. Избира приятелството.

Шмит е постъпил доста смело, изграждайки един човешки и почти симпатичен образ на отхвърлено от обществото същество, което не винаги е било световният злодей, когото познаваме. Защото в историята остава завършеният портрет на Хитлер, който е продукт на злощастната семейна среда, на войната и кризата след нея. Абсурдните идеи за расова чистота, и милитаризмът му не са вродени. Адолф става Хитлер, той не се ражда такъв. И точно това е най-плашещото. Всеки комплексиран, отчаян и радикализиран нещастник, попаднал в благоприятния момент на благоприятното място, може да се превърне в следващия диктатор. И никой не може да гарантира за себе си, че това няма да се случи с него.

Шмит обаче е закодирал спасителното послание в книгата си. Алтернативният Адолф избира да работи върху проблемите си – от художник средна ръка той изживява своите моменти на голяма слава; от посредствен любовник се превръща в магнит за жените; неувереният човек става добър приятел, съпруг и баща. Избира хората, а не им обръща гръб. Живее обикновено, а не с чувство за предопределеност на следващ месия. Иронията е, че авторът го засипва с много повече беди и трагедии, отколкото се случват на истинския Адолф, но именно те и тяхното осмисляне правят другия Адолф по-добър човек.

Безспорно, това е най-доброто, което съм чела от Ери-Еманюел Шмит досега, както и една от книгите, които считам за особено важни (благодаря на една скъпа моя приятелка, която я избра за мен). Ако съдим по написаното от Шмит, личностните крайности не са толкова невъзможни, макар че както винаги – изборът и отговорността за това какви да бъдем, е изцяло наш.“

„Как някой може да командва хора, ако самият той не е част от човечеството?“

„Национализмът е смъртоносна невроза, драги ми Нойман, и за да го кажем като доктор Фройд, той се превръща в необратима психоза, когато се превърне в патриотизъм.“