Обичам света на Ишигуро, меките тонове, приглушените настроения, нюансите на рисунъка и деликатните щрихи (за мен той е художник-писател). „Ноктюрни“ е сборник с разкази, обединени от темата за музиката. Някои са меланхолични, в други преобладава хуморът, а трети са обагрени с копнежа по неизпълнимите мечти, но и с надежда.
Разказите в „Ноктюрни“ са хубави, без да са брилянтни. Страниците се прелистват бързо, четенето е приятно, но липсва дълбочината и силните внушения от „Остатъкът от деня“.
В „Джазмен“ имаме необичайна с красотата си раздяла на фона на нощното венецианско небе.
В „И в дъжд, и в пек“ дългогодишното приятелство между трима души е поставено пред странно предизвикателство. За фон служат носталгичните изпълнения на Сара Вон.
„Молвърн Хилс“ деликатно предава особеностите на музикантския живот чрез една случайна среща в английската провинция.
В „Ноктюрно“ една пластична операция е повод за забавни и малко тъжни изводи за цената на успеха, славата и таланта.
„Челисти“ е история за илюзиите за себе си, с които живеем, и онзи отключващ момент, когато все пак трябва да приемем реалността и да отложим мечтите.
В почти всички разкази има ретроспекция, която подготвя почвата за основния конфликт, макар че думата „конфликт“ при Ишигуро не е съвсем точна. Ако трябва да обобщя доминиращото чувство в разказите, то е разочарованието, без да се стига до активен бунт срещу уредбата на света. Приемане, но с осъзнатост, че нещата са могли да бъдат и по-иначе с малко повече късмет от добрата съдба. Героите на „Ноктюрни“ са талантливи, искрено отдадени на музиката, но нямат комерсиален успех и признание. Това не им пречи обаче да продължават да живеят според вътрешното си усещане за начина, по който да следват признанието си. Някои успяват, други не, но всички се опитват.
По-малък ли става талантът, ако публиката за него е двадесет човека, а не препълнения „Карнеги Хол“? А ако няма публика? Въобще нужна ли е такава, за да легитимира някой като творец?
Разказите в „Ноктюрни“ няма да ви разкрият някакви грандиозни истини за света, нито пък си поставят такава цел. Те са фрагменти, които просто утвърждават един или друг аспект от нашето разбиране, че „такъв е животът“ и понякога той е несправедлив с талантливите и добрите. Но това не пречи, не би трябвало да пречи, докато последните живеят с добрата музика, която създават, изпълняват или слушат.