Някои размисли за Китай

Първото ми пътешествие в Азия роди и някои впечатления, които плачат за споделяне тук.

В Китай има сецесион! Е, не точно в софийския му вариант, а в неговата португалска интерпретация в специалния административен район, азиатското Монте Карло, центъра на порока – Макао, който е бивша португалска колония.

Не-азиатските туристи са рядкост и на много места, особено в Пекин, ще ви зяпат с искрена почуда, ще ви молят за снимка (или ще ви снимат, без да ви питат) и ще ви сочат с пръст. Свиква се, а накрая цялото внимание ще ви липсва като си тръгнете.

Чаят е на почит. Никаква изненада. Ако при нас човек може да си купи кафе от всеки ъгъл, без значение дали ще е от някой непретенциозен клек-шоп или от хипстърско кафене с бариста, аналогичната ситуация в Китай са многобройните павилиони и магазинчета, в които освен насипен чай за домашна консумация, може да се купи напитка за из път в топъл или студен вариант. Женшен, жасмин, роза и личи са сред най-популярните вкусове. Вкусовите качества са превъзходни. В Китай, дори съзнателно да търсите, няма да намерите калпав чай.

Езиковата бариера е почти непреодолима. Да попаднете на човек със сносен английски в Пекин е равносилно на това да срещнете панда по софийските улици. Заради особеностите на китайската писменост, която е символна, а не фонетична, китайците имат силно изявен проблем с чуждите езици. Дори тези, които знаят някакъв английски, го говорят с неразбираемо произношение и сдъвкване на цели звуци и дори думи. Мъка. За да доведем до успешен край някои особено важни операции, като стигането до гарата или летището например, прибягнахме до малка хитрост. Помолихме рецепционистите в хотелите, в които отсядахме, да напишат йероглифите, които отговарят на жизненоважни за един пътешественик изрази, като например: „закарайте ме до летището, моля“. Върши работа.

Ако като мен живеете от сирена и кисели млека, в Китай ще изпитате огромно чувство на липса в това отношение. Дали е заради прословутата нетолерантност към лактоза на азиатците или просто нехаресване на млечни продукти, но сиренето напълно лисва от менюто на ресторантите. Максималното доближаване на китаеца до нещо, което напомня изделие от мляко, е миниатюрно бурканче със силно подсладен йогурт, в който според мен захарта преобладава над млечно-киселите култури. Толкова от тях.

И говорейки за храна – тук с Китай нещо не се разбрахме. Сигурно сте се досетили от предната точка, че няма как да е иначе. В моето меню засилено преобладават прости, семпли храни като хляб, масло/зехтин, сирене, кисело мляко и някои видове зеленчуци. Не обичам пикантни храни, но не обичам и блудкави. А това са двата кита, върху които се крепи китайския вкус – храната там те превръща или в огнедишащ дракон, или не усещаш какво си ял. Показателен е моментът, в който видях френска пекарна в Макао, към която аз и изтормозеният ми стомах се затичахме с трескав поглед. Три кроасана по-късно и всичко си дойде на мястото.

Мит е, че няма дебели китайци. Мнозинството, разбира се, са все още слабички. Интересен феномен, характерен за развиващите се общества (така беше и у нас през 90-те) е, че видимо по-заможните са и по-пълни. В развитите западни общества трендът е устойчив и обърнат – богатите, имащи достъп до качествена и скъпа храна, са слаби, за разлика от хората с ниски доходи.

Посещението на китайски магазин за дрехи е леко унизително преживяване. Само си представете – дори да сте със среден ръст и абсолютно нормално телосложение, местните хора ви смятат за гигант, за аномалия. Гледайки ме, сигурно са се чувствали както аз се чувствам в Швеция и Холандия. Ако в Европа носите дрехи с размер М и искате дреха в същия размер в Китай, ще ви предложат такава (ако имат) в размер не по-малък от XXL. Подавайки ви дрехата, продавачката се смее в лицето ви. Не се подсмихва, не сдържа кикота си, а съвсем истински и пълнокръвно се залива от смях. Не се обиждайте, това не е подигравателен ехиден смях. Това е нейният начин да покаже, че й е забавно да си има работа с чуждоземец-гигант от женски пол.

Странностите в традиционните китайски магазини не спират дотук. Тъкмо сте се отърсили от смеха, с който ви подават одеждите за проба, и разбирате, че такова нещо като истинска пробна липсва. Помещението, която служи за такава цел, е едно единствено и се използва от всички едновременно, така че докато се мъчите да навлечете роклята на Палечка, се озовавате с още няколко дами по сутиен и бикини, които невъзмутимо се преобличат току до вас.

Едно от най-симпатичните, умиляващи и стоплящи сърцето неща в Китай са малките деца. Китайските дечица са безумно сладки, като цяло впечатляващо кротки и послушни и създават непреодолим порив да ги гушнете. Почти като пандите.

Чувствително голям брой китайки са красиви, нежни, фини и женствени. Те го знаят и подчертават женския си чар с традиционни копринени рокли на флорални мотиви с дължина под коляното и високи яки или дантела, много дантела, най-вече булченско бяла. И това, съчетано с винаги уместен нюанс на червено червило!

Мерките за сигурност в Китай ще ви смаят. Освен че се налага да вие и багажа ви да преминавате през скенер преди да ви пуснат да се качите във влака, същата процедура се повтаря и в метрото. Всеки път.

Мащабите на булевардите, сградите и тълпите са смайващи, дори когато сте психически подготвени, че отивате в страната с най-многобройно население в света. В Шанхай се случва да пъплите с костенурско темпо часове наред по основните търговски артерии заедно с още стотици хиляди души, на които им е хрумнала същата идея.

И накрая – въпреки културния шок и усещането, че си на друга планета, Китай е дестинация, която определено си заслужава. Дори и да е само заради това, че накрая много ви се прияжда българско кисело мляко.