It’s that time of the year again! Не, не говоря за Коледа, а за пролетния панаирен урожай, моят втори 24-ти май. Много обичам Панаира на книгата, иска ли питане, но никак не обичам факта, че се провежда точно в НДК. Интериорът е овехтял, грозен и дезориентиращ и е наистина тест за обичащите книгите, защото никак не предразполага към съкровеното и красиво изживяване, каквото е купуването на книги.
Докато се лутах неадекватна с торбите между етажи, полуетажи и неработещи ескалатори и преминавах нелегитимно през литературни четения и за осемдесети път покрай един и същи щанд, успях да овършея няколко предварително набелязани заглавия, плюс неизбежните спонтанни покупки от типа „познавам това издателство, нямат слаба книга“.
Ето резултатът:
Оръдия през август, Барбара Тъкман
Защото нито един Панаир на книгата не може да мине без заглавие от каталога на „Изток-Запад“. Винаги съм избутвала Първата световна война в сянката на следващата, още по-голяма катастрофа, но този път ще се реванширам на общата си култура с този определян като монументален труд.
Люляковите момичета, Марта Хол Кели
Задължителният исторически роман. Задължителните женски героини. Класически случай, в който за пореден път попадаш в капана на собствените си вкусове, но измъкване няма. Да видим.
Кратка история на Европа, Саймън Дженкинс
Няма как да пропусна може би най-интересното заглавие от каталога на „Сиела“. Обещанията са за четивност и уместно подбрана фактология. Еврофилът в мен ликува.
Извън редовете. Романът на Яна Язова, Боряна Дукова
Тази невероятна жена и писателка заслужава да бъде четена, а историята й – помнена. Дано Боряна Дукова се е погрижила добре за второто.
Неизбежна гибел, Ерих Кестнер
Толкова любим, че не стигат думи. Изпитвам вечна потребност да чета Кестнер. Един панаир не може без книга от добре познат автор, който обичаш на 12 и на 32.
Чернобилска молитва, Светлана Алексиевич
Много ще се учудя, ако има хора, които са си тръгнали от Панаира без тази книга. Не само заради популярността на сериала, а и защото много неща все още остават неясни и неизвестни за широката публика у нас. Истината е насъщна потребност.
Ноктюрни, Казуо Ишигуро
След „Остатъкът от деня“, аз съм Ишигуро-фен (pun intended). Издателство „Лист“ почва да ми се очертава като едно от любимите.
Малък живот, Ханя Янагихара
Абсолютно всеки отзив за тази книга е повече от възторжен. Време е да разбера защо.
Тайното писание, Себастиан Бари
Спонтанен избор. Отдавна не съм чела нещо, написано от ирландец (нямам национална квота, но все пак), а синопсисът обещава интригуваща и емоционална история.
Продавачът на вестници и цигари, Робърт Зееталер
Едно от най-новите издания на „Колибри“, с добре познати съставки – Виена, 30-те години на XX век, Фройд, обикновен човек и надигащ се националсоциализъм, на които абсолютно никога не съм успявала да устоя. Вижте по-горе текста за капаните.
Желязната жена, Нина Берберова
Тук съм заинтригувана и от историята в книгата, и от личността на авторката й, която има не по-малко интересна съдба. Част от руската емиграция в Европа, а после и в САЩ, историята на Нина Берберова ми напомня на тази на Набоков. А ако и пише също толкова добре…
***
Ами, това беше. Нямам идея кога ще изчета всички тези книги, но ще се постарая всяка от тях да получи ревю тук. Не ми пожелавайте приятно четене. Такова ще е.