„Тигърът на Шарп“ от Бърнард Корнуел

“За това се бием тук – за търговия”.

Тези думи не са на редник Ричард Шарп, който гледа на ролята си в британската армията в по-дребни мащаби – в края на 18 век тя е пристан не толкова на пламенни патриоти, колкото на млади мъже, намиращи се в родината си насред житейска безпътица, като някои от тях дори са рекрутирани с измама. Началото на това първо приключение от поредицата за Шарп заварва отегчения герой на крачка от бягството – дните сред сухия пейзаж на Индия се точат бавно, без никакъв намек за предстояща битка. А Шарп е войник, при това истински, само че още не го съзнава съвсем.

И ето че голямата битка – обсадата на Серингапатам, а заедно с това и първата важна мисия на Шарп, променят краткосрочните му планове, и го изправят в много близка конфронтация с основния враг на Британската източноиндийска компаня – султан Типу и неговата страховита свита.

Няма съмнение, че Шарп е страхотно пленителен образ – класически мъжкар, който се бие, псува, богохулства, редовно пренебрегва йерархичния ред и е пълен антипод колкото на връзкарите офицери, толкова и на оскотелите по-низши чинове с криминални и садистични наклонности. Редник Шарп е семпъл мъж и обича семплите радости в живота – малко пари за пиячка и жени са достатъчни, за да е щастлив, но не отказва и някое и друго приключение, защото е (ах, тази позахабена дума) смел, дързък и находчив – безценни качества, когато си войник на друг континент с враждебен климат и заобиколен от външни и вътрешни врагове. А годината е 1799 г. и никой никого не щади – бичуването с камшик дори за дребно провинение е официална част от санкционната система в армията.

Бърнард Корнуел е идеалният разказвач на исторически приключения, а не знам да има много такива съвременни автори – сякаш пишещите в историческия жанр предпочитат повече любовните истории. (Последният такъв роман, който ми хареса, “Кавалери на шпагата” от Мишел Зевако, е от ученическите ми години!). В приключенията на Шарп сочните битки и добрата интрига изместват политиката, но не и историческата рамка – в книгата се мярва Артър Уелсли, бъдещият герой от Ватерло, който след превземането на Серингапатам става губернатор на града. Корнуел загатва, че отношенията между двамата ще се развият по особено интригуващ начин в следващите книги.

Тези, които са гледали телевизионната поредица за Шарп неизменно свързват (напълно коректно) образа от романа с актьора Шон Бийн. Аз също съм израснала със сериала и откритието, че е базиран на книги, и то доста добри, веднага ме нахъса да изгълтам и останалите от поредицата, но предвид амбициозния брой на книгите в нея, явно ще го направя на части и в подходящите за това моменти.