“…София, която искаше на всяка цена да е винаги в крак с културното равнище на останалия свят…”
Чета тази книга, в момент, когато съм в най-ниската си точка на симпатии към София. Може и да е плод на излишно черногледство, но май този град става все по-неприятен за живеене. И ако е вярно, че раят е там, където не сме били, то ми се струва, че София от 20-те, 30-те и 40-те години на 20 век е златният й период – малка и уютна, но бохемска и ентусиазирана. А град с ентусиазъм има бъдеще – е, поне докато не го сполетят бомби и 9-ти септември.
Драган Тенев (1919-1999 г.) е човек, откърмен във висококултурна среда. С майка-поетеса, първата българка завръшила Сорбоната и дядо-опълченец, не е чудно, че за младия Драган Тенев проф. Александър Балабанов и Дора Габе са просто “чичо Сашо” и “леля Дора”. През цялото си детство и младост естественият хабитат на Драган Тенев се състои от най-значимите личности в духовния ни живот между двете световни войни и местата, на които те се събират.
В книгата места и личности вървят заедно, а хората правят местата (обратното никога не е добър знак). Ако трябва да се търсят паралели с друга книга за столицата – “Затрупана София” на Кирил Христов, мисля че двете се допълват не-лошо, без едната да е алтернатива на другата. Все пак, тонът на Драган Тенев ми допадна повече – усеща се, не, просто е очевидно, че авторът е бил приятен, скромен, ненатрапчив човек с изключителни обноски и широка култура. Няма го нарцисизмът на Кирил Христов, макар че и у двамата писатели носталгията извира от всяка страница. На Драган Тенев, живял в три Българии, сигурно му е било още по-тежко да бъде свидетел на смъртта на града, такъв, какъвто го е познавал и обичал, заличаването на буржоазните нрави, смяната на една естетика с нейния антипод, изчезването на свободата и безгрижието – макар и в скромното количество, в което са били.
Книгите за стара София затвърждават едно дълбоко мое вярване – градската среда, разбирана в най-широк смисъл (архитектура, нрави, забавления, кулинарна и търговска сцена) формира вкусовете и възприятията на нейните жители и отношенията помежду им, определя качеството им на живот. Приятните за живеене градове с човешки мащаби, търпимост и добър културен фон нямат нужда да са “вълнуващи” или богати на “забележителности”.
София между двете световни войни едва ли е била идеалният град по тогавашното мерило на европейските градове. Само че по днешното доста се доближава.
“До този 3 март 1927 г.вече две поколения от мъжете в моето семейство се бяха сражавали за България. И аз го знаех. Единственото, което не съм можел да предположа в онзи далечен ден, е било само това, че през Втората световна война и аз самият ще ида на фронта като доброволец…”
“За щастие, по мое време всеки мъж – от най-бедния и най-простия до милионера, професора или съвършения джентълмен – знаеше, че жената трябва да се уважава!”
“…когато човек истински го бива – бива го за много неща!”
“човек е бил истински щастлив през живота си само ако го е преживял в полза на другите!”
6 коментара
Здравей, Маги, извинявам се ако въпросът ми е прекалено личен, но ако не е проблем за теб би ли споделила защо смяташ, че София става все по-неприятна за живеене? Просто ми е любопитна гледната ти точка на млад и интелигентен човек.
Привет и отново благодаря за милото отношение и интереса! Никак не е неудобно, че повдигаш темата – напротив:) Мисля, че е важно да споделяме едни с други как се чувстваме по отношение на мястото, в което живеем и да обменяме мнения. Ако критична маса от хора, живеещи на дадено място, се оплакват от сходни неща – мръсен въздух, разбити тротоари, недобре свързан градски транспорт, некачествени обществени услуги значи нещо не е съвсем наред… Сред факторите, които за мен имат голямо значение, макар че изглеждат маловажни на фона на споменатото, е и липсата на навици за градско живеене – толерантност, елементарна учтивост, хигиена. Агресията и простащината се срещат твърде често. Разбира се, тези проблеми не са от вчера, но с годините все повече ми бодат очите, и ако в 20-те си години човек не се замисля особено за тези неща, по-късно неизбежно му се налага да го направи. София не ми е роден град и вероятно ще е прав този, който ме репликира с „върви си тогава на село“ – с удоволствие бих, ако можех да продължа да работя дистанционно, но уви, нямам избор в това отношение 🙂 Иначе в много отношения градът „забогатява“ – с модерни заведения, магазини, фермерски пазари, разни събития и съответната публика за това. Но културното и инфраструктурното наваксване се случват прекалено бавно и се получават типичните за развиващите се страни дисбаланси. Хем комично, хем тъжно…Ще ми е интересно да чуя твоето мнение по въпроса!:)
Аз общо-взето съм съгласна с теб, но истината е, че много не се бях замисляла дали градът като такъв е неприятен за живеене. По-скоро са ми правели впечатление с негативен знак отделни неща в града. Но си много права за това, че сякаш има някакъв дисбаланс в осигуряването с градски транспорт за отделни квартали – за някои сякаш има голям набор от възможности да се стигне до центъра на града, докато за други квартали транспортната осигуреност не е толкова добра. Иначе за разбитите улици няма какво да коментирам. Също така ул. „Витоша“, която се води главната, централна пешеходна улица, за мен е ужасна, грозна, мръсна, с разбити плочки, без никаква визия, натъпкана с всякакви заведения, изникнали като отровни гъби, в които няма нищо очарователно, честно да ти кажа не мога да се представя, че ще пожелая да изпия кафето си там…. Не знам, но ми се струва, че едва ли има друга европейска столица, чиято централна пешеходна улица да изглежда толкова отблъскващо. За простащината и нахалството си права, но не важи ли това за всяко едно място в България или пък кой знае – може би тук наистина простащината е стократно увеличена.
И друго нещо, което ми се иска да спомена – хората, които обитават, столицата защото според мен хората също са част от градската среда. Според мен хората, не всички разбира се, но в значима част, едно 80 %, изглеждат ужасно, цялостно като визия, обличане, излъчване, държане, абе – всичко в тях. Разбира се за това си има други и много комплексни причини, но не знам дали друг път е имало такава очевидна деградация в облика на човешкото, честно да ти кажа понякога като вървя по улиците дори не искам да ги гледам, защото предизвикват само негативни асоциации у мен.
Аз също не съм от София, но не мисля, че причината за този начин на мислене лежи в това от къде идваш, просто става дума за различен светоглед и за това да имаш някакви изисквания и критерии, така че, който иска да ни „праща“ на село 🙂 Както се казва селото не е географско понятие, а манталитет. И аз, и ти със сигурност не сме с манталитет “ от село“.
Абсолютно съм съгласна с казаното от теб, с всяка дума. Първо, за улицата, която би трябвало да е емблема на един столичен град – скандално е, че изглежда по този провинциален начин и претенциозните заведения на нея няма как да променят този факт, даже имат съществен принос. Обноските на хората – темерутщина и неадекватни реакции (ти му правиш път да мине, то те гледа тъпо и намръщено, никакво „благодаря“ или поне любезно кимване). Може и на други места у нас да е така, би трябвало да е така, но в малките градове хората поне не са така безобразно изнервени. За външния вид на хората също – и тук съм сигурна, че не визираш липсата на скъпи дрехи и стил, защото нещата не опират до това. Става дума за елементарно отношение към себе си, за себеуважение, спретнатост, чистота. Гледайки снимки на хората от Стара София, не можем да не се възхитим на облеклото и осанката им, макар че в онези времена едва ли са разполагали с днешния ни бюджет за дрехи (да си спомним колко войни само сме водили!), да не говорим за разнообразие и избор. Преобладаващото усещане, който този вид натрапва днес, е че на хората просто не им пука, тотална резигнация и неглижиране на себе си. Не става дума и за това да си „красив“, особено пък както се разбира по нашите ширини – а просто приличен. Не е нужно много, за да изглежда човек симпатичен и приятен. Боя се, че в това отношение традицията отпреди 1944 г. е прекъсната толкова брутално, че е много трудно да се възстанови нещо от това, което е било, за да може да се стъпи върху него с оглед днешните (съвременни и европейски) разбирания за добър вкус и мярка. Както ти казваш, проблемът е много по-дълбок, корените са и психологически (отказвам да повярвам, че причината е чисто финансова). Лошото е, че обликът на градската среда и този на обитателите й си влияят взаимно и многопосочно – обикновено красивите места стимулират хората да се стараят да отговорят на декорите, които обитават и обратното. Явно заслужаваме мястото, в което живеем…А иначе широко се усмихнах на сравнението с отровните гъби – какво да се очаква от директно пренесени концепции и псевдо гурме 😀
Много стана негативно, за което съжалявам, но явно така стоят нещата…
Не е негативно, просто е обективно, това е реалността. Мисля, че си го казала много добре, доста по-красиво от мен си се изразила. Факт – хората преди години са изглеждали много по-добре, имало е някакво приличие във визията им, стил и елегантност. Според мен тези думи днес говорят нещо само на едно малцинство, щом за преобладаващата част е нормално да ходи по улицата с анцузи или клинове….. Спирам до тук, защото това не е сайт за мода, въпреки че мога да кажа много по този въпрос :-). Като заключение само ще добавя, че това за което говорим с теб се вижда много ясно на стари снимки, не само от началото на 20 век, дори и по-късно, като ми попаднат случайно някои снимки от – да кажем – 50-те или 60-те години, се вижда как са изглеждали хората тогава и сравнението не е в полза на съвременния човек.
За съжаление, нямам наблюдение върху периода 50-60-те години на 20 век у нас, но ти вярвам. Интересен феномен е – съвременната мода се демократизира много, става все по-приемливо да се ходи лежерно, просто динамиката е много висока и изисква съответното удобно и практично облекло. Та от тази гледна точка има осезаем прелом в стиловете. Роклите ала Диор от 50-те са напълно неприложими за съвременната жена, например. И все пак – независимо дали човек е облечен спортно или елегантно, базовите изисквания за спретнатост и чистота остават. Точно тук нещо тотално се пропуква у нас. Цялостният фасон внушава негативни сетивни усещания…
Няма проблем да обсъждаме мода, темата е неразделна част от един по-голям разговор за културата, защото модата е форма на култура и себеизразяване, още повече че ти имаш мнение и очевидно имаш какво да кажеш по въпроса – много уважавам това и го приветствам! Нека се случват такива разговори – тук или където и да е било, защото е важно, дори с цената на свръхкритичност, да видим кои сме, къде грешим и има ли културата на обличане почва у нас 🙂