Да цениш творбите на един артист, а след това да се запознаеш с него лично, в резултат на което да се възхищаваш на работата му още повече, е привилегия, за която не спирам да съм благодарна.
Творбите са най-изумителните снимки на София, които може да намерите в публичното пространство и социалните мрежи, обединени във фейсбук страницата „Етюдите на София“, а творецът и артист е Иван Шишиев. Запознахме се в модерното светилище на книгите – „Читалнята“ в Градската градина. Случайно откривам, че е авторът на любимите ми снимки от града, който ми е най-скъп на сърце. И добре че е така, защото Иван няма да го спомене, с което печели точки още в началото на запознанството ни. Така хем ми позволява скромната радост сама да открия този факт (посредством очна ставка в една статия за него в Go guide), хем се разкрива като ненатрапчив и несамоизтъкващ се човек.
Едва ли са много хората, които не познават работата му като фотограф чрез „Етюдите“. Ако не сте ги виждали, поправете бързо пропуска. Защото Иван не просто прави снимки на различни места и сгради в София. Той умее да види трудно видимото, да улови прецизно някой скрит от ежедневното око детайл или да играе с едри щрихи като заснеме някоя особено красива панорама, червено-златист залез или причудлив покрив на някоя сецесионна сграда. Всичко е естетично и естетизирано в снимките на Иван, но по честен начин, без помпони и сладкарство. Стара и нова, индустриална и идилична, всекидневна и тържествена, Иван улавя София с окото на внимателен и емпатичен наблюдател. Дали ще снима отражение на дъга в дъждовна локвичка пред Народната библиотека, паметника на Алеко, обвит в мъгла с изглед към Витоша, или покрива с куличките на земеделското министерство, Иван прави фотографии, които човек иска да съхрани в телефона си, на десктопа или просто да има същите сетива, с които този изящен творец вижда града ни.
Извън фотографията, Иван е ерудиран и лаком читател. Препоръките му в „Читалнята“, другото място, където свещенодейства, са безценни, защото идват от човек, който наистина разбира от добра литература. Ще го видите с класическо палто, неизменната рижа брада и благата усмивка, винаги готов да обмени мисли за някоя книга. Говори интересно, ентусиазирано и за баналното, и за възвишеното. Романтик е и ги умее тези неща.
Пътува, живее интересно, модерен е, но и в някакъв смисъл класическо-традиционен. Вълнува се, забелязва, съпреживява.
Ако Иван живееше в Париж, щеше да обитава някоя мансардна стаичка по левия бряг на Сена, да се рови с часове сред съкровищата на букинистите или в „Shakespeare and Company” и да снима залезите над Pont Neuf. И най-вълшебното е, че всъщност, той и в София живее по идентичен начин. Душевността е незаобиколим фактор, а мястото е просто декор, който или умееш да видиш в пълнота, или не.
А Иван го умее, защото е романтик в град, който не носи романтичен ореол. Незаслужено.