Дойде ред и на третата, последна част от трилогията „Балкани“ – „Шипка“ – кулминацията на борбите за освобождение на българите.
Ако си мислите, че ужасите на турските кланета и пожарищата, обхванали цели села, свършват с Априлското въстание, не бързайте да изпускате въздишка на облекчение. И в „Шипка“ има доволно количество жестокости и насилие, а краят на векове владичество въобще не е изглеждал толкова предвидим и възможен при обявяването на руско-турската освободителна война.
Под знамето на генерал Столетов се събират оцелелите от априлските пожари под формата на българско опълчение. Одрипавели, въоръжени кой както може и с каквото има, тези претръпнали на най-големи ужаси бойци, сред които се появяват и добре познати лица от първите два романа, се изправят за нов сблъсък с поробителите. Хора, които носят отпечатъка на поражението по лицата си, които вече нямат нищо за губене, защото под пепелищата на Априлското въстание са техните домове и близки, сформират отначало подценяваното и впоследствие обезсмъртено българско опълчение.
Ако в „Левски“ и „Бенковски“ преобладават силните индивидуални образи, то в „Шипка“ опълчението е колективният главен герой. Най-трогателните страници от трилогията са тези, в които несретниците, полуживи под августовския пек, проявяват смайващ героизъм, който отива отвъд пределите за мислимо възможното. В масовото познание за тези събития има доста легендарност и дори малко мистика и митология. Яна Язова „приземява“ наратива с една почти репортажна точност, без това да отнема от ореола на подвига и неговата святост. Нейното писане е пълно сливане със ставащото горе на върха до степен да повярвам, че тя е била жив свидетел и очевидец на решаващата битка за прохода.
Изключително напрегнатата и сгъстена атмосфера на боевете, постоянното сменяне на ракурса от единия лагер в другия, ходовете на военачалниците, разговорите в окопите, отделни жестове и детайли като появата на магаренце, което носи вода, някоя мрачна шега изпусната между два изстрела, летенето на камъни и трупове, прескачането през позиции под дъжд от куршуми – всяка отделна подробност придобива грандиозно, величествено, съдбовно значение. Тази крайност на ситуацията „сега или никога“ е била всеобщо осъзнавана по стръмните зъбери на Шипка, тя е изисквала и е получила безусловната жертва на бойците и в крайна сметка е решила неравностойното уравнение: две хиляди срещу двадесет и пет хиляди напук на математическата, историческа и човешка логика.
Признавам, че изслушах и трите книги от трилогията в Storytel и не съжалявам за това. Прекрасното четене и емоционалният тембър на Даниел Цочев ме докараха до пълно преживяване на ставащото. А и има някакъв странен гъдел, едно припарване отляво, докато минаваш покрай паметника на Цар Александър II, а в ушите ти кънти грохота от оръдията на Шипка.