Албер Маяр и Едуар Перикур на пръв поглед нямат нищо общо. Единият е скромен счетоводител, а другият – художник от богато и влиятелно семейство. Съдбите им обаче се пресичат, когато Едуар спасява живота на Албер в последните дни на Първата световна война и това става причина да бъде тежко ранен, губейки половината си лице. От този момент нататък двамата приятели по неволя ще бъдат принудени да оцеляват заедно в следвоенен Париж и в една Франция, която много бързо забравя оцелелите от войната.
Пренебрегвайки живите, но инвалидизирани войници, които трудно намират препитание в разорената и опостушена от войната страна, френското общество лицемерно дава външен израз на друг вид почит – като решава да поръча голямо количество статуи в памет на загиналите.
Именно от фалшивата патетика, с която властите искат да почетат годишнината от военнния кофликт, иска да се възползва Едуар. Той измисля макети на паметници, които да продаде, без да има намерение да изпълни реалната поръчка. Албер, макар и неохотно, се включва в измамата. Действията на двамата приятели ги отвеждат до драматичната развръзка. Едновременно с това протичат и още няколко, второстепенни сюжетни линии, с участието на коварния и военнолюбив лейтенант Прадел, който е пряко отговорен за раняването на Едуар. Виждаме и другата страна на обществото в лицето на богатия и приливигерован банкер Марсел Перикур – баща на Едуар.
Пиер льо Метр, авторът на този невероятно пищен на емоции и картини роман за следвоенна Франция, описва съдбата на двамата главни герои като част от една по-мащабна и срамна тенденция – а именно забравата и липсата на грижа за оцелелите от войната, неудобството, с което една победила държава се страхува да гледа в очите завърналите се от фронта, но победени от следвоенната действителност мъже. Въпреки че не осъжда пряко френското общество, льо Метр не си спестява иронията, която разсейва от иначе трагичния и морбиден тон на романа.
Големият по страници обем на книгата не бива да ви плаши – романът се чете бързо, а стилът на автора e далеч от помпозен. Льо Метр пише плътно, живо, увлекателно. А и не са много романите, които третират подобна тема, и затова тази книга е толкова важна – в нея има мащаби, дълбочина, събитийност, живи диалози, емпатия и ирония, има всичко, което един истински добър роман трябва да има.