От векове градът на Константин фокусира завоевателните стремежи на араби, латинци и българи, примамени не само от славата му на изумително богато и красиво място, но и от възможността да установят контрол над ключовите морски и сухоземни пътища, които минават оттам.
Когато младият владетел на османските турци Мехмед II събира огромна сухопътна войска и флот, за да обсади Града в началото на 1453 г., реалността в Константинопол вече е далеч от славната легенда. След хиляда сто двадесет и три години съществуване, след двадесет и три обсади и няколко земетресения, столицата на Източната римска империя е поувяхнала и пообедняла красавица, чиито жители, подобно на упорити ухажори, са готови на всичко, за да не е я дадат в чужди ръце.
От април до края на май 1453 г. пред стените на Града откъм суша и море се разиграва трагедия с древногръцки мащаби. Атакуващата османска армия е олицетворение на модерната войска от нов тип – дисциплинирана, мобилна и бърза, възприела най-новите постижения на обсадното изкуство и усвоила тънкостите при използването барута и артилерията. За нея и нейният водач Мехмед упоритите стени на Константинопол са не просто поредното военно предизвикателство, а въпрос на религиозна чест и лична обсесия.
Защитниците на Града, предимно ромеи и италианци от Венеция и Генуа, имат да губят много повече от обсаждащите ги османци. Със себеотрицание, което далеч надхвърля физическия им брой и материални възможности, жителите на Града и техният последен владетел – трагично-величавият Константин, успяват да сторят максималното, за да предотвратят неизбежното.
Религиозните поверия, фантазми и суеверия заместват липсващите олимпийски богове в тази средновековна Илиада. И в двата лагера вярата като инструмент за психологическа манипулация играе силна роля, когато Градът като символ сам по себе си се окаже недостатъчна мотивация.
Роджър Кроули разказва за последните дни на Константинопол, доближавайки се максимално до художествения разказ. Признава, че в предмодерната история омешването на факти и легенди създава неразрешими главоблъсканици за съвременния историк. Твърде много са обстоятелствата, истината за които едва ли ще научим някога – например точните причини за смъртта на последния ромейски император. Но версията на събитията, към която Кроули се придържа, не ми беше скучна нито за секунда, в нея има и трагика, и поетика, и романтика. Дълбоко оценявам такива книги.
Обсадата на Константинопол е един от онези вълнуващи гранични моменти в историята, в които знанието за развръзката не пречи ни най-малко на съпреживяването. Безброй са епизодите, в които везните се накланят в полза на обсадените и на читателя му се струва, че още малко усилие или късмет, и съдбата ще се обърне и Градът ще бъде спасен. Но дори когато става ясно, че всичко е загубено, това не е краят за Града. За да съградиш отначало, понякога трябва да приемеш факта на разрухата. Започва нов етап за Константинопол-Истанбул – не по-малко славен и бляскав. Но това, както казват, е друга история.