“Разделяй и владей е славна цел, но само разделянето също върши работа.”
Когато мислим за най-новата ни история, не можем да пропуснем политическата война. Тя се намира идеална почва за развитие през Студената война, в която преките военни сблъсъци са изключени, затова и двата полюса пренасочват бойното поле на друг терен – този на умовете на хората. Политическата война покрива широк спектър от дейности – дипломация, разузнаване, дезинформация, изнудвания, манипулации, заблуди, а в последно време активно използване на социалните мрежи и кибершпионаж.
Това е игра, в която американците се включват доста след руснаците и често изостават зад тях. Зрелищните провали на тайните операции на ЦРУ, които издигат и свалят африкански и латиноамерикански автократи, освен че струват колосални суми, дискредитират външнополитическата роля на САЩ. Доста по-успешен се оказва проектът за радио, което да излъчва антикомунистическа пропаганда зад Желязната завеса, както и подкрепата за полското движние “Солидарност”.
Но през това време и КГБ начело с Андропов е наострило уши и улавя всяка възможност, за да дискредитира главния си враг. Фалшификации като изобретяването на СПИН, използването на западни леви интелектуалци като “полезни идиоти” и в по-стари времена – клеветата за световния еврейски заговор, са все творения на ефективната руска пропагандна машина. На американците им трябва доста дълго време, за да осъзнаят мащабите на руската политическа война, да не говорим за изработване на стратегии за справяне. По-често става дума за закъсняла реакция, отколкото за изпреварващ удар или инициативност.
Безспорно, най-противоречивият и интересен период от гледна точка днешното противопоставяне са първите години след рухването на СССР и отношенията Елцин-Клинтън, както и разширяването на НАТО с бившите соц сателити, което според някои провокирало трайно недоволство и чувство за обсаденост в Кремъл – това е и една от опорките, които се използват за оправдаване на сегашната война и погазване суверенитета на независима държава.
И докато САЩ са заети в борбата срещу тероризма и изнасянето на демокрация в Близкия Изток – съвсем оправдано критикувани от автора, техните съперници усъвършенстват инструментариума на информационната война, чиято кулминация на успеха са президентските избори в САЩ през 2016 г.
Информационната война продължава с пълна сила – ефективна и лесно достигаща аудиторията си, тя постига целите си както в неукрепнали демокрации с лошо образовано население, така и в утвърдени такива, но загубили посоката и чувството си за мисия в света.
“Дезинформацията може да бъде смъртоносна, когато бъде оставена да се разпространява безпрепятствено.”
“…империите не изчезват просто така.”
“демокрацията не може лесно да се развие, не може лесно и да бъде изнесена; тя не е стока като соя или маратонки, а идеал, който живее в умовете.”