„…открай време бе загрижен за удоволствието на жените, а не за тяхното щастие.“
Имам нужда от книгите на Франсоаз Саган винаги когато съм в настроение за кратка и съдържателна любовна история и „Чашата преля“ не излиза от тази тоналност. Този път, повече от всякога всъщност, Саган намесва исторически събития – действието се развива във Вишистка Франция по време на Втората световна война в любовния триъгълник от агентите на Съпротивата Алис и Жером и провинциалния фабрикант Шарл. Несъпричастен към освободителната кауза, безгрижният Шарл е трън в петата на печалния образ Жером, като на всичкото отгоре първият с лекота съблазнява любимата на Жером – Алис.
Любимата на французите тема за изневярата се разгръща насред пасторалния френски пейзаж, а героинята отново е амбивалентна сплав от плахо момиче и капризна femme fatale. Нищо ново под слънцето тук що се отнася до женските образи на Саган.
Аполитичният и жизнен Шарл обаче е друго нещо. Може би в друг роман такъв герой щеше да възмущава с предпочитанията си пред удобния живот вместо да спасява еврейски бегълци. Но Шарл е много рядка порода мъж (и човек?) – цялостен, непосредствен, уверен по не-дразнещ начин и природно щастлив. У такива мъже демонстрацията на страст няма как да е смешна.
Въпреки че историята не ме развълнува дълбоко, а конфигурацията от герои – твърде позната от други книги, включително такива на самата Саган, последната глава е написана много красиво и оправдава целия роман.
„Забравяме, че при сравнението на любовта с лова често настъпва момент, когато ловецът и дивечът разменят ролите си, в повечето случаи за огромно удоволствие и на двете страни.“