Взех я назаем от домашната библиотека. Леко опърпано, старо издание от социализма, с малко нескопосан превод (изолацията зад Желязната завеса си е казала думата), но със сполучливо предадена емоция. Ненатрапчивата, но осезаема морална нишка в „Цитаделата“, както и добре разказаната история, са градивните елементи на тази лекарска класика, за която ще разкажа по-долу.
Доктор Андрю Менсън е млад лекар, току-що завършил медицина в престижния шотландски университет „Сейнт Андрюс“. Започва работа с гладен идеализъм и с огромно желание да практикува почтено професията си в бедно миньорско селище в Уелс. Оттам нататък професионалната кариера на доктор Менсън лъкатуши по кривата на трудния успех, научните титли и признания, но и загуба на ценностна посока, меркантилизъм и суета.
Романът „Цитаделата“ веднага ми легна на сърце, заради личния паралел с моя баща- лекар, който в началото на кариерата си е бил пратен по разпределение в малко планинско село, където е бил и единственият лекуващ. Този тип назначения следват добре познат модел – младият лекар първоначално не е във възторг от това, че са го запокитили в десета глуха, работата е извънредно много и всякаква – от порязан палец до израждане на бебета, но моралното удовлетворение в лицето на благодарните местни хора постепенно компенсира всички неудачи.
Така започва и лекарската практика на Андрю Менсън. Изпитанията идват от всички страни – младият доктор трябва да преодолява не само заучените от университета постулати, които практиката веднага поставя на изпитание, но и недоверието на местните хора, а те са като всички хора, живеещи в малки консервативни общности, където нещата се правят по определен и неоспорим от векове начин. Разбира се, любовта вирее и в затънтени места, и доктор Менсън скоро се сдобива с чудесна съпруга, а с преместването в Лондон всички пречки пред успеха изглеждат премахнати и започва бързото му изкачване по социалната стълбица.
Необятните възможности в столицата идват чрез смяна на пациентския контингент – богатият лекар лекува богати пациенти, без значение, че някои от тях нямат нищо за лекуване. Клишето, че като печелиш нещо, губиш друго, се материализира в новия живот на Андрю, който трупа солидно богатство, но губи себе си и лекарския си идеал. Чрез героя си Кронин (самият той лекар) изобличава уродливостта на една система, която насърчава печалбарството, конформизма, псевдонауката и която задушава прогреса и научното начало, демотивира и обезсмисля усилията на смелите и почтени медици, които практикуват в остарели и тесни рамки и лекуват „въпреки всичко“.
Кронин дава шанс на героя си да изкупи грешките на лесния успех и да се отдалечи от „материалното момче“, в което се е превърнал. Осъзнаването може да е твърде болезнен процес, а някои загуби са необратими. За радост на читателя обаче душевната сърцевина на доктор Менсън е запазила младежкия идеализъм и съзнанието за благородно призвание. Уроците от миньорското селище надделяват над модерните истерични припадъци в лондонските салони.
Ако някога сте се вълнували от хуманните и морални аспекти на лекарската професия, от проблемите на тази консервативна система, които и днес не са много по-различни от тези през 1920 г., от това доколко голямото и лесно богатство подхожда на почтения човек, то „Цитаделата“ е вашата книга. А какво по-хубаво за есенните вечери от един добър стар английски роман.