„няма по-възвишен мотив да влезеш в обществения живот от решението да не бъдеш управляван от зли хора.“
Историческите романи най-често експлоатират два сюжета – Втората световна война или Древния Рим. С първите съм предозирала, с вторите нямам никакъв опит. С DICTATOR ме споходи късметът на начинаещия – оказа се много вдъхновена, актуална и смислена книга от станалия вече мой любим автор Робърт Харис.
Романът проследява последните години от живота на общественика, преразказани от неговия личен секретар Тирон, започвайки с изгнанието му по време на първия Триумвират и завършвайки с бруталната му смърт от легионерите на Октавиан. Неговият край е и финалният драматичен акорд на Рим като република, направлявана от реално действащ сенат и консули.
Дори две хиляди години по-късно Цицерон си остава един от символите на републикански Рим, философ, оратор, общественик, държавник. Ренесансов преди италианците да преоткрият наследството на неговата цивилизация. Изповядва идеите за върховенство на закона, свобода на словото и разделение на властите много преди Монтескьо, Русо и Лок цели 18 века след него. Притежава съзнанието на човека от Новото време, който, лишен от излишна скромност, иска да остави възможно най-пълни мемоари за делата си; който се интересува какво ще кажат потомците за него и на това съображение подчинява действията и решенията си.
Разбира се, като всеки с активно участие в обществените дела, могат да му се припишат много политически грехове и лични слабости. Суетата и плахостта характерни за умозрителния философ-държавник не подминава и него. Изгнанието извън Италия е жесток удар по неговото чувство за гражданска значимост и социален престиж, на високото мнение, което има за себе си като мъдър съветник на първите мъже на Рим. Точно тази „социална“ суета му изиграва жестока шега. Животът никога не оставя на мира такива като него. Не мирясва дори когато ветровете са задухали ясно в противоположна на неговите убеждения посока.
Типично за драматичния период, в който живее, Цицерон доживява да види реализиран най-големият му страх – гражданска война, концентриране на еднолична власт от Цезар, вулгарността на Марк Антоний – един от най-нестабилните периоди в историята на Рим, предшестващ разпада на Републиката. Ще се бори докрай да спаси това, в което вярва, пропускайки в този процес момента, в който може да спаси себе си.
„Ала за политиката със сигурност може да се каже едно: тя никога не е статична. Добрите времена не траят вечно, но това важи и за лошите.“
„Както обикновено е с най-лютите врагове, отначало той беше приятел.“
„Емпатията е същността на ораторското изкуство.“
„Колко много ядове си спестява човек, като откаже да има вземане-даване с общото стадо! Да нямаш служба, да отдадеш времето си на литература е най-прекрасното нещо на света.“
„Всички войни са ужасни, но най-лоши са гражданските.“