Освен твърде познатия Мюнхен, Бавария крие и други градски съкровища. Регенсбург е моето откритие на тази екскурзия. Един от малкото пощадени от съюзническите бомбардировки градски центрове се намира именно тук. Старият град на Регенсбург датира още от Средновековието и е изключително красив. Готическата строгост на катедралата „Свети Петър“ е омекотена от пастелната красота на околните сгради.
Намират се и някои чудесни образци на любимия ми стил сецесион, който немците наричат jugendstil, или „младежки стил“.
Ако кукленския облик в историческия център ви омръзне, може да разнообразите с разходка по Каменния мост над река Дунав, който разкрива малко по-сурови и драматични перспективи към града.
Посещение в Бавария не може да мине без (поне!) един немски замък. В случая бяха два – Линдерхоф и Нойшвайнщайн. И двата построени по идея на баварския крал Лудвиг II –романтичен мечтател, с обсесии по Средновековието и страстен поклонник на композитора Вагнер.
За туристите замъкът Нойшванщайн е свързан най-вече с това, че негова стилизирана версия е емблема на „Дисни“. Също така е послужил за вдъхновение на Чайковски за балета „Лебедово езеро“. Туристическият консенсус е, че екстериорът на замъка е по-впечатляващ от интериора. Моето лично предпочитание обаче клони към втория. Отблизо Нойшвайнщайн ми се видя твърде схематичен, като част от театрален мизансцен. Вътрешността му е привлекателна, най-вече защото е неочаквана и в известна дисхармония спрямо облачната обвивка отвън. Богатата и детайлна дърворезба напомнят манастирска обител, но съчетана с пищни декорации в неоготически стил, балдахин и дамаски, която все пак напомня, че посетителят се намира в кралско жилище. А гледката от замъка към Баварските Алпи е вероятно едно от най-величествените неща, които ще видите през живота си.
Лудвиг така и не доживява да види амбициозния си проект довършен. Кралят умира само на 40 годишна възраст при съмнителни обстоятелства. Намират го удавен, при все че е бил добър плувец.
Линдерхоф е друг известен замък, построен от Лудвиг II. Всъщност, единственият, който успява да завърши приживе. В него баварският крал въплъщава друга своя страст – тази по френския абсолютизъм, в частност, неговата персонификация в лицето на Луи XIV. Портретите на Краля Слънце, както и на метресата на Луи XV – мадам Дьо Помпадур, могат да се видят на не едно място в замъка. Това определено е по-приветливата, слънчева и понятна постройка в каталога на краля. Не само заради по-плавните си очертания отвън, но и заради парка с изрядни алеи, фонтани и тераси. Отвътре претрупаността в интериора е задушаваща, музейна и изморителна за гледане. Но вероятно е пасвала добре на силно естетизираните представи на краля за света.
Личността на Лудвиг II заслужава няколко отделни думи. Факт е, че неговите грандиозни строителни проекти изтощават хазната на кралство Бавария. Дотам, че правителството го обявява за душевно болен, което на практика води до детронацията му. Според нашата мила и доста компетентна екскурзоводка горкият крал съвсем не е бил луд, доколкото наклонностите му да се оттегля от реалността в свят, измислен и създаден от него са присъщи на по-романтичните натури. Лудвиг е бил чувствителен и артистичен и през краткия си живот се е опитвал да потисне хомосексуалността си. В Бавария не са преследвали хората с нетрадиционна сексуална ориентация, но поглъщането на кралството от милитаристична Прусия променя това.
Със сигурност неговата ексцентричност и разхитителност не са се нравели на консервативните баварци, но пък на наследството, което остава след него, можем да се възхищаваме и днес. Което със сигурност е по-добрият вариант, отколкото ако Лудвиг II си броеше скъпернически талерите.