“Истинският философ е онзи, който е изгубил козината си, но се е отървал от бълхите.”
Вирджиния Улф си остава непоправимият модернист, дори когато разказва пише биографията на един шпаньол! И как го прави само – цялата богата сетивност на тази книга минава през душата и възприятията на чувствителния четириног Флъш.
Вирджиния Улф написва книгата като своeoбразен творчески отдих, но и тук не е успяла да се спаси от собствения си гений. Читателят напълно влиза в кожата на кучето, а кучето е по човешки одухотворено. Специалистите наричат това “онтологична метафора”, за мен това е великата дарба на Улф да създава необикновени светове.
1842 г., Флъш е симпатично кутре, което скита на воля из полята на Рединг, докато не го подаряват на обездвижена млада жена, чийто свят се изчерпва в спалня на улица “Уимпъл”, номер 50, в Лондон. Младата жена е една от най-добрите поетеси на епохата – Елизабет Барет. И така, шпаньолът заменя полудивата среда с кадифето на богатия дом. Придобива навиците на изнежен любимец от заможните класи, докато инстинктите му на волноскитащ постепенно закърняват.
В книгата присъстват автентични цитати от писма на поетесата, които ни осветляват за реакциите на милото животно към важните промени в живота на неговата стопанка – ухажването на Робърт Браунинг, преместването в Италия, бебето Робърт. Останалото е предоставено на фантазията на Вирджиния Улф, която е обожавала животните.
В отношенията човек-куче има една почти трагична липса на реципрочност. Нашият свят е богат на много елементи; за домашните ни любимци този свят сме ние. И това не винаги трябва да ни ласкае, защото те усещат и леките дефицити на внимание и обич.
Просто няма как да не отбележа, че като книжно тяло “Флъш” е истински празник за окото – твърди корици, великолепни и подробни илюстрации, качествена хартия. Преводът – разбира се, е на Иглика Василева, нужно ли е да се добавя повече. Илюстрациите на испанката Ираче Лопес де Мунаин спират погледа за по-дълго от обичайното – индийските шалове на Елизабет, мраморните бюстове на Омир и Скот, махагоновия скрин, библиотеката и арфата са изобразени с наситени цветове и плавни контури. Самият Флъш е очарователно стилизиран и даже леко плюшен.
Получих книгата като коледен подарък, прочетох я в паузите между суетенето в кухнята и наистина почувствах онази празничност, която все ми се изплъзва през този период. Може би единственият по-хубав подарък от тази книга би бил един истински шпаньол.
“Накратко казано, познаваше Флоренция така, както никое човешко същество не я беше опознавало; нито Ръскин някога, нито Джордж Елиът. Познаваше я, както само немите могат да я опознаят. Нито едно от милиардите му усещания не се поддаваше на осакатяващото описание с думи.”