Добре написан, изпипан роман за този тънък отрязък от времето, когато настъпва смяната на поколенията, старото предава щафетата или в случая на 60-те години – новото я изземва нахално и насилствено. От поколенческия сблъсък хвърчат искри – на антагонизъм, но и на еротика. Културният феномен, какъвто са 60-те, сексуалната революция, пълното отрицание на ценностите, изповядвани от предходните поколения, тази никога неповторена (досега) енергия и ентусиазъм за радикална промяна и наивният идеализъм на родените след Втората световна война са електричеството на романа.
Филис е привлекателната съпруга на висш служител от британското външно министерство и герой от войната, която се влюбва в много по-млад от нея мъж – от онези гневни левичари, събратя на Даниел Кон Бендит, които избират да не са част от „системата“ – да скъсат със света на бащите (нищо че живеят от презрените им парички), да заживеят в мухлясала дупка (но всъщност са родени в имение) и да възхваляват добродетелите на работническата класа (към която никога не биха си и помислили да принадлежат). Да се определят гордо като марксисти, когато на няколкостотин километра по на изток марксизмът на практика гази с танковете си искащите свобода. Бъдещите хищници от фондовите борси през 70-те са все още младите революционери от 60-те.
Но този бунт се харесва на отегчената Филис, която започва да гледа на досегашния си уреден живот като на един буржоазен капан и заживява като бедна жена, абстрактно възмутена от капитализма, колониализма и империализма.
Напускането й предизвиква динамични размествания в семейните пластове, много добре уловени от Теса Хадли. Но още по-добре изпъкват ироничните контрасти с нейните социални антиподи, които, без никаква изненада, с удоволствие биха разменили работническото си битие за спокойното охолство, от което Филис се отказва с лека ръка. Има си хас – никой фабричен работник, чернокож или друг член на потискано малцинство няма полза от това, че е идейното знаме, върху което отегчени младежи от средната класа се упражняват в риторика.
Възмутеният ми тон по адрес на героите – рядко ми се случва да не харесам нито един – не бива да заблуждава, че романът непременно заема някаква страна в този културно-поколенчески конфликт. Както е модерно да се казва днес, представени са всички гледни точки, читателят избира сам. За мен 60-те са инфантилно в политически и духовен план време, макар че признавам приноса му към модата. В книгата – и политика, и мода, имат дискретно, но незаобиколимо присъствие.
Романът не е и някакво епично платно на епохата. Историята се усеща и преживява по-камерно, като пиеса. Вътрешната мотивация и преживяванията са изведени на преден план, максимално сгъстени и заредени с напрежение. Въпреки че развитието на сюжета в един момент напомня на древногръцка сапунка, в нищо от ставащото няма привкус на сензация, включително и в спокойния и уравновесен финал, който спуска завесата над тази семейна драма.