„Гладни сърца“ от Веселина Седларска

Обичам разкази, но очакванията ми към тях не е да са непременно интересни. Не мисля, че такова очакване е справедливо предвид краткия формат и изначалния замисъл на автора. Само че разказите в “Гладни сърца” са и интересни, освен че са приятни, смислени, затрогващи, написани ясно и изчистено, без претенции и оригиналничене.

Всички разкази ми харесаха, от първия до последния. Но най-много ме уцелиха душевно “По особено мъчителен начин” (една убийца и нейната психоложка), “Бързо вкъщи” (улична несрета, етюд с един контейнер за боклук), “Три дни” (за неизкупените грехове от Възродителния процес), “Линийката” (детето на сляпата и глухия има най-хубавата линийка в класа, откъде-накъде) и “Джейн Еър” (когато мечтаеш за класика в оригинал на издателство “Пенгуин”, но някой друг сбъдне мечтата ти чрез теб).

Социалната драма я има, донякъде, но интересното е, че и в печалните епизоди не се е стигнало до крайности и умишлено преекспониране на трагедии, ей така, за да му е гадно на читателя и да му се напомня колко ужасен е тоя, българският живот. Напротив, даже поантата често е, простете за ученическата дума, жизнеутвърждаваща – надежда има и в болничната стая, и до кофата за боклук, и в затворническата килия. Това е добро напомняне за живот, в който има повече борба за оцеляване, отколкото борба за добруване, и в който обикновеният човек рядко има последната дума.

По някакъв вълшебен писателски начин Веселина Седларска успява едновременно да се доближи до родната реалност, но и да се дистанцира общочовешки от нея, без да навлиза в кичозен битовизъм с псевдопатриотични елементи. Вече ми идват в повече грънци, тигани, ракии, мусаки и пицарии в българската съвременна литература, но тук е писано с вкус и мярка.

В хумористичния предговор Веселина Седларска ни казва, че е почерпила истории от истинския живот, със съотвените видоизменения, разбира се. Мисля, че и без това твърдение би станало ясно, че става дума за реалност подправена с щипка фикция. Разказите са толкова естествено звучащи, че са почти репортажни (дългата журналистическа практика на авторката си е казала думата).

Може да давате и подарявате сборника без притеснение – струва ми се, че това е универсалният книжен подарък, който би достигнал до максимално много хора.