Това не е книга, а филм, протичащ в книжна форма. Силно кинематографична и изчистена творба, в синхрон с професията на автора й – филмов режисьор. Понеже не знаех нищо за него, признавам си, се разрових в интернет, където откривам, че любимото му занимание е шахът. Това обяснява умението, с което изгражда ядрото на романа – играта на шах.
Годината е 1951 г. Доктор Димо Айранов, завършил медицина в Германия преди 9-ти, попада в лагера “Белене” покрай чистките около екзекуцията на Трайчо Костов. Имаме въздействащи картини на лагерното ежедневие, със съпътстващите мъчения, произвол и извращения, макар че не това е централното в книгата. На място, което напълно оголва човека от неговата професионална и личностна същност, именно най-потисканите качества и умения могат да се окажат спасителна сламка в блатния ад.
Образите са ясно построени, но не излъчват предвидими послания. Предварителните нагласи към героите претърпяват интересна и неочаквана метаморфоза. Принципно антипатични образи, като този на руския офицер от НКГБ Тархов, разкриват човешки черти чрез уж страничното за човека – неговите културни интереси и хобита, чрез онова, което истински ни дефинира като хора. И което в крайна сметка използваме като аршин, с който мерим човека отсреща.
В романа няма нито една излишна дума, нищо, което да пречи на силно изчистения и праволинеен сюжет. Второстепенните образи са щрихирани бегло, но оставят следа. Много ми допадна тази художествена семплота, лекотата, с която се движи сюжета, максималната естественост на диалозите.
Добромир Байчев е създал силно въздействаща, изключително четивна творба, която чистосърдечно препоръчвам, особено ако тепърва се навлиза в темата с лагерите и тоталитарното минало. Разбира се, има доста добра документална литература по темата – “Концлагерът “Белене”: 1949-1987” от Борислав Скочев, “Погубената България” от Вили Лилков и Христо Христов, но “Глиненият цар” е точно тази кратка, ударна, чиста творба, която ще ви отвори едновременно вратата към тази част от нашата история, но с допълнителен пласт за размисъл и оценка. Без философстване, без размахване на всезнаещ пръст, без отплесване в разсъждения и оценки.
Но каквото и да кажа за тази книга, не бих могла да го кажа толкова добре, колкото го е направила Силвия Недкова в “Площад Славейков”. Оставям линк към нейната рецензия по-долу.
Лагерите на социализма без победители и победени