Антъни Уорнър обича храната, но още повече обича науката. И е истински гневен, когато самозвани хранителни експерти и инфлуенсъри пробутват теории за хранене, които не почиват на никакви научни данни. За примери се дават палео диетата, безглутеновата и алкалната диета, “чистото” хранене със скъпи био продукти и суперхрани – все диети, които носят имплицитно послание за висок социален статус и чувство за морално превъзходство на последователите им над нещастниците, които се хранят традиционно, ограничени в избора от финансовите си възможности. Доказателството за “ефективността” на въпросните диети не е нищо повече от личната история на хранителното гуру – така наречения “anecdotal evidence”, който има нулева научна стойност.
В най-добрия случай ефектът от подобни рестриктивни режими е временна загуба на тегло, а в много лошия – приписваните им лечебни свойства могат да доведат до отказ от жизненоважно лечение по каноните на традиционната медицина. Такива диети демонизират цяла група храни или хранителни вещества за сметка на други (най-често скъпи), които гуруто представя като чудодейни и лековити. Друг подмолен аргумент зад модерните хранителни експерименти е връщането към някакво идеализирано (и затова никога несъществувало) минало, в което нашите баби са яли чиста и естествена храна, докато днес се тровим в токсини. Истината е, че днес живеем във възможно най-добрите времена, включително и откъм качеството и сигурността на храната. Регулациите и задълженията върху хранителната индустрия са по-строги отвсякога и изненада – тези високи стандарти за качество и безопасност идват от “лошите” големи производители.
И макар че съществува пряка връзка между здравето и храната, която приемаме, да се приписват лечебни свойства на определени храни е забранено със закон в редица държави, просто защото храната е нещо толкова комплексно като химичен състав, че за науката е изключително трудно да установи пряка връзка между дадена храна и претенциите й за лечебен ефект.
Интересното е, че Уорнър взима на мушка конкретна личност – Гуинет Полтроу с нейния сайт за уелнес, на който могат да бъдат открити безумни псевдонаучни и откровено опасни твърдения, сред които е признанието, че актрисата използва кокосово масло като лубрикант.
Но защо съмнителните хранителни режими привличат огромен брой отдадени следовници? Отговорът според Уорнър е прост и очевиден. Псевдонаучният наратив обикновено е атрактивно поднесен и апелира към емоциите, а научният е скучен и трудно разбираем за лаика. Гурутата са убедени “на сто процента”, че техният режим работи и агресивно го рекламират, а науката винаги се съмнява и в това е най-голямата й сила – съмненията водят до още проучвания и изводи, а оттам и до по-голям прогрес.
И така, как и с какво да се храним, без вини и съмнения? Решението според Уорнър – яжте умерено и от всичко по малко, движете се повече и така ще имате здравословни отношения с храната, която освен енергийно гориво за нашия организъм, е и невероятно удоволствие.