“Just because they call it spontaneity, doesn’t mean it can’t be scheduled.”
Спомням си следния показателен диалог, разиграл се около разваления принтер във франкфуртска кантора:
Аз (на английски): Принтерът току-що умря.
Колега: не е възможно, принтерът е машина и като такава, не може да умре. Само живите същества могат да умрат.
Този реален житейски епизод е илюстриран в стъпка номер 30 относно особеностите на немския хумор, където стои закъснялото за мен утешение: Germans like their humour to make logical sense.
Но пък как обожавам да разпускам с подобни книги! Шеги с национални стереотипи, погледът „отвън“ на човек, който постепенно се превръща в „един от тях“, мъчнотиите, свързани с адаптацията, които понякога отнемат години преодоляване, или нека сме честни, никога, междунационалните сравнения и разбира се, венецът на международната дружба – смесеният брак.
Адам Флетчър е англичанин (много добра изходна позиция), който заживява в странната и абсолютно непонятна страна на германите. Това са едни хора, които, за разлика от англичаните, използват пантофи в домовете си, застраховат се срещу всеки мислим риск на тоя свят и планират почивките си за пет години напред, като дестинацията неизменно е Майорка. Неговите 50 стъпки за превръщането на нещастния ауслендер в германец са самата свежест и най-доброто от британския хумор в малък формат. Въпреки шегите на всяка страница, Флетчър не се подиграва, дори се прокрадват симптоми на уважение към тези така трудолюбиви, праволинейни, пунктуални и директни хора. Явно и германците са го разбрали правилно, защото авторът все още живее там.
Книжката е подходяща, съответно ще бъде схваната, и от тези, които не са се втурнали да стават германци, които дори не са били в Германия, но са наясно с клишетата, които циркулират за тях. Ще научат (като мен) и за непознати, но устойчиви черти на немската душевност и за преките пътища, по които се стига до нея – да, те са наистина преки и директни, и не, сред тях не фигурира споменаването на войната.
В крайна сметка, няма нищо лошо, а за някои географски ширини си е направо полезно, човек да прихване по нещичко и от германците. Може би не точно свръхпрактичната мода или любовта към фойеверките, но рециклирането, спазването на основни правила на човешкото живеене и директния подход в общуването са добро начало.
Alles klar?
P.S. Книгата има и втора част, блогът на автора също си заслужава, освен това е писал и други книги, все на подобна тематика, които задължително ще издиря.