Възможно ли е, в този пренаситен пазар на книги за Втората световна война, все пак да изскочи белия заек на не-клишираната, не-лагерна и не-сантиментална проза? Комай, и читателят да научи нещо ново извън есесовците, „кръв, пот и сълзи“, блица и Аушвиц. За малко да подмина „Италианецът“ и щях да сбъркам. Интересно написана, с ретроспекции, които не стоят изкуствено пришити, с прилична доза вълнение и документална дълбочина. И любов, както си трябва, но стояща равностойно на другите емоции, и за да е съвсем очарован читателят – вдъхновена от гръцката митология.
Двете световни войни не затвърждават репутацията на италианците като смели биткаджии. На серийните им загуби се подиграват и от двата лагера. Никой не ги слага в сметките, ако трябва да се планират решаващи действия. Тази инерция явно е удобна и за историците, и за романистите, защото твърде встрани остава фактът, че през 1942-1943 г. една групичка от безумно смели италиански водолази, част от Реджа Марина, атакува британските военни кораби в Гибралтар. Правят го, въпреки че краят на войната е близо и е ясен; въпреки че британците бранят пристанището си със зъби и нокти, пардон лодки. Ако ги разкрият, на формално неутрална Испания не може да се разчита – Франко е доказан майстор в лавирането между Оста и Съюзниците, а подводните им мисии, осъществявани по двама върху торпеда, са достатъчно рискови сами по себе си.
В този почти изцяло мъжки роман (и свят), Реверте е хвърлил цялата си енергия в изграждането на женския образ – на ерудираната вдовица Елена. Справил се е и с това да вложи сложна и не-очевидна мотивация зад действията й. В нейния характер има една много рядка последователност (в никакъв случай фанатична праволинейност), която често увенчава щастливите развръзки и в реалния живот. Страстта между нея и италианския водолаз е предадена с типичното за испанския характер уважение и сериозност по тези въпроси.
Много рицарска и героична книга, като не влагам в това никаква ирония. Благодарна съм на Реверте за различния ъгъл, от който гледа на събитията (някой по-мързелив писател сигурно би избрал да разкаже за събитията от гледна точка на британците, които защитават корабите си), показвайки, че често на война всеки има право да брани своята представа за достойнство, че смелостта не е патент само на едната страна.
В стила на Реверте също така долавям някакво ехо от класическата традиция да се описват мимиките и жестовете на героите преди и след всяка тяхна реплика. В някои моменти това ми допадаше, а в други натоварваше въображението ми. Въпреки това, мисля, че в лицето на този автор откривам нов любимец на исторически романи, особено след като Робърт Харис малко ме разочарова в последно време.
Много ми хареса. Ще се радвам на препоръки за други негови книги.
2 коментара
Най-популярната негова книга у нас е „Деветата порта“, по която е заснет известният филм със същото заглавие с Джони Деп в главната роля.
Интересно, нямах представа 🙂 Благодаря за препоръката!