„…щастието е само случаен епизод от драмата на всеобщото страдание и болка.“
„Но няма нищо по-коварно от превръщането на дребните капризи в желания, а желанията в потребности.“
Това е книга за това как недостатъците на характера, които понякога се дублират като добродетели, дирижират човешката съдба. Гордостта е сигурно убежище за достойнството, но и повод за разрив с най-близките. Енергичната деловитост и упоритостта носят успех и почит, но прилагани без чувство за мярка подхлъзват по стръмния склон на социалното и лично падение.
Един човек със средни умствени качества и способности, но с твърде необикновен и сложен характер, в който отсъстват нюанси, се оплита в безброй конфликтни ситуации, които винаги завършват в негов ущърб. Да настройваш и най-доброжелателните срещу теб, само за да останеш верен на настроенията си, сигурно изисква рядък талант. Харди прави забележителен портрет на Майкъл Хенчърд, който и като земеделски работник, и като кмет на измисления град Кастърбридж яростно и докрай отстоява собственото си усещане за правда, разрушавайки крехкото равновесие, върху което се крепи всяко съвместно съществуване. При цялата непостоянност на живота, такава непоклатимост и монолитност на характера е всъщност трагична.
Ако трябва да го сравня с другия роман на Томас Харди, който съм чела, „Далече от безумната тълпа“, „Кметът“ е по-интересната сюжетно книга, а и по-събитийна, сигурно защото е излизала като роман-подлистник и авторът е трябвало да поддържа интереса и интригата у читателите си за следващия брой. В „Безумната тълпа“ „той“ и „тя“ почти през цялото време обитаваха паралелни вселени, които се пресичаха съвсем епизодично, за да се свържат в самия край. Тук героите влизат в преки сблъсъци, конфликтите са многобройни и тъкмо единият да се потуши, веднага възниква нов.
Томас Харди е във върхова форма като писател в този роман. Като за викторианец, почти е успял да избяга от нравоучитенията, макар че не е могъл, а и литературният канон е бил такъв, да не прибегне до библейски и антични препратки. Добре е разбрал материала, който осигурява сцеплението между отделните социални групи в един малък град и силите, които го ерозират – дребните интриги и недоразумения със съдбоносно значение и малките ежедневни пропуски и разминавания, които накланят везната към спасение или провал.
Много жива и пулсираща история, която има всички качества да обърне твърдите любители на съвременни истории към класиката. Спомням си, че и сериалът по романа, който съм гледала като дете, беше доста силен.