„Книга за модерните българи: Срещи с автори на Златорогъ“ от Веселин Методиев

“На романтиката като бягство от живота, трябва да се противопостави романтиката в служба на живота.”

Проф. Веселин Методиев поднася една по-особен труд на българския читател, една книга, в която той влиза в жив диалог с някои от най-значимите фигури от интелектуалния ни живот след Първата световна война. Това са все автори на списание “Златорог”, излизало между януари 1920 г. и декември 1943 г. – едно в истинския смисъл на думата “културно” списание, и като съдържание, и като насоченост. Малко елитарно, много смислено и сякаш без аналог в онези времена. Да сътрудничиш на списание “Златорог” е своеобразен печат за принадлежност към духовния елит на страната. Неговият създател критикът Владимир Василев също присъства в книгата като един от “събеседниците” на проф. Методиев.

Сред подбора на авторите откриваме имена като Спиридон Казанджиев, Боян Пенев, Венелин Ганев, Петко Войников. Някои от тях са категорични застъпници на либерални и демократични идеи, други отиват чувствително по наляво или надясно. И съдбата им е твърде различна с оглед прелома през 1944 г. Едни оцеляват и продължават, други са репресирани, трети загиват по време на бомбардировките. Задочният диалог между тях и проф. Методиев е опит да се хвърли културен мост между нашето време и тяхното, а паралелите и приликите сякаш са повече от различията.

Този личностен плурализъм се отразява и на темите – мястото на българина в Европа и света, усещането за историчност след голямо национално поражение, за обществената роля на интелектуалеца, за колективно и индивидално и самобитна срещу космополитна култура. Мъчат ги същите персонални и обществени безпокойства като днешните мислещи хора и може би това дава съдържанието на понятието “модерни” – хора, които живеят със своето време, но и трептят на по-универсални честоти. Читателят лесно може да долови нишката на приемственост, да разпознае своите дилеми и дори да открие възможни решения.

Виждам големия смисъл от такава книга в нуждата от опознаване на духовния климат на българската интелигенция между двете световни войни. Но и запознаване с имена, повечето от които не говорят нищо на днешния читател, а в тогавашна България са били важни интелектуални маркери със свое присъствие и принос в духовния ни живот. Модерните българи от междувоенния период са ни по-близки духовно, отколкото може да предположим преди срещата с тази книга. И наистина е жалко, че със списание “Златорог” си отива цяла една духовна епоха, която си струва да опознаем.


“Раздялата със стария човешки ред не означава неговото премахване като човешки връзки”
“…е невъзможен личен успех при обществен неуспех.”
“Масата е отрицание на общността.”
“най-скъпо се изплащат обикновено колективните залъгвания и заблуди.”