“Отдавна не деля хората на положителни и отрицателни. А литературните герои – още по-малко. Пък и не съм сигурен, че в живота след престъплението неизбежно идва разкаяние, а след подвига – блаженство.”
Сергей Довлатов е крайно интересен образ. Руски журналист, емигрант в САЩ от края на 70-те. Работи във вестник “Съветска Естония”, от който период са очерците в “Компромисът”. “Куфарът” пък е литературна инвертаризация на скромния багаж, с който Довлатов емигрира – малко вещи, натоварени с комично-драматична енергия, надлежно положени в куфар от шперплат, овъзан с въже от простор.
Много харесах кратките автобиографични истории в “Компромисът/Куфарът”, а още повече личността на Довлатов. Не е възвишеният интелигент, готов да гладува за принципите си. Никъде не размахва и знамето на дисиденството, не се афишира като репресиран. У Довлатов няма амбиция, кариеризъм и суета. Има дързост, но дозирана, в горния слой на позволеното. Намира се и някоя и друга мечта, свръзана с литературата.
Небрежарят Довлатов блуждае из редакцията на естонския вестник, вече спечелил славата си пред колеги и началници на “опаки човек”, като успява да превърне всяко журналистическо поръчение в небивала гротеска. Всъщност, той не прави нищо кой знае колко скандално – в друго място и време щеше да е просто забавен ексцентрик, със сигурност отново неразбран, но без последствията на тоталитарния контрол. За тесните поведенчески рамки на съветската власт обаче Довлатов е твърде трънлив, с талант, който не подлежи на опитомяване.
Разказите в “Компромисът” идеално онагледяват атмосферата в редакцията на един казионен вестник с цялата менажерия от доносници, подмазвачи, бъдещи самоубийци, добродушни алкохолици и озлобени циници. Шпиономания, антисемитизъм и расизъм изпълват комичните етюди, сред които четем за държавно погребение, среща на ветерани концлагеристи, преизпълнили нормата доячки…
Дали си въобразявам или наистина долавям някаква тиха гениалност от тези разкази – сякаш написани на коляно, върху свободните листове от тетрадка, с една такава много свойска небрежност, напълно отговаряща на представата ми за техния автор като личност. Никъде не долових фалш или пък преекспониране на драмата от не-свободата. А драма има и тя е споделена от няколко поколения талантливи хора, откъснати от нормалната съвременност, пропиляващи талантите си в услуга на големи и малки лъжи, броейки копейките си за литър олио. Драмата е и в малките компромиси, които налага ежедневието, службата, властта, другите.
Взимам си от книгата на Довлатов една торба с цитати и я затварям със смутена душа. Смешното също може да е смущаващо.