“Всички хора мечтаят, но не по еднакъв начин. Онези, които мечтаят през нощта в прашните недра на своите умове, се събуждат през деня, за да разберат, че това е било суета. Но мечтателите на деня са опасни хора, защото те могат да действат в съня си с отворени очи и да го направят възможен.“
Т.Е. .Лорънс из „Седем стълба на мъдростта
Човекът, идентифицирал се толкова дълбоко с една кауза, че тя става негово прозвище. Романтик и идеалист или хитър и прагматичен стратег – кое от двете е Лорънс? Борец за арабска свобода или изпечен политически интригант? Противоречивата му природа безпроблемно акомодира всякакви крайности.
Или това поне ни внушава образът на Т. Е. Лорънс, представен в книгата “Лорънс в Арабия”. Скот Андерсън се опитва да види отвъд романтичната легенда за волния синеок авантюрист, препускащ с камила сред арабските дюни, персонифициран за масова кино консумация от Питър О’Тул. В много голяма степен тази задача е постигната, не без помощта и на подробна панорамна снимка от последните години на Османска империя в периода на Първата световна война.
Докато войната на Западния фронт буксува в ада на окопите, в Близкия Изток е налице съвсем различна динамика. Една шествековна империя е на път да се разпадне, а кандидати за щедрата плячка не липсват. В териториите на Палестина, Сирия и Ирак освен вездесъщия Лорънс, си дават среща разбунтувани арабски вождове, реформистки настроени младотурци, дипломати-аматьори, един амбициозен германски шпионин, обеднял американски аристократ – служител на безскрупулна нефтена компания, и редица други второ и третостепенни играчи.
Разнобоят на интереси, пъстрата етническа картина и локалните точки на напрежение са били факт и преди Голямата война, като последната просто катализира центробежните процеси в този объркан регион. В такава ситуация съюзи се създават и разпадат за дни, всеки обещава всичко на всички, а предателствата и лъжите са инструменти на реалполитик.
Но ако и днес гледаме на този жестоко конкурентен период от историята с известен нюанс на романтика, дължим го на неуморния Лорънс. В епоха, когато британското колониално високомерие към “по-неразвитите” народи определя характера на една политика, която е всичко останало, но не и гъвкава, а още по-малко приобщаваща, нашият герой успява там, където всички други са се проваляли. Разбрал, че приятелства и съюзи не се изковават с гледане “отвисоко”, Лорънс постига забележително потапяне в чуждата култура, и то във времена на изострен национализъм.
Може би най-интересните хора са тези, които носят белезите на повече от една национална идентичност – една предопределна от рождението и една придобита впоследствие. И ако семената на днешния трагичен хаос в Близкия Изток са посети през 1914-1918 г., то личната трагедия на Лорънс може би се състои точно в тази допълнителна идентичност, придобита сред арабските пясъци.
За читателя на “Лорънс в Арабия” ще е трудно да остане безучастен към образа на английския археолог/бунтовник/военен/шпионин/писател. Но книгата на Скот Андерсън има и други достойнства – тя разказва, но и обяснява; замислена е като историческа, но е структурирана като роман. Досущ като животът на Т. Е. Лорънс.