„Магелан“ от Стефан Цвайг

“Земята е кръгла! Защото – вижте: един човек я обиколи!”

На 6 септември 1522 г. един малък кораб с осемнадесет души на борда акостира в пристанището на Севлия. Преди три години, корабите са били пет, а общият брой на екипажите им е бил двеста шейсет и пет мъже. Такава е равносметката от първото околосветско пътуване, замислено и осъществено от португалеца Фернандо Магелан.

Натирен от португалския крал Мануел, Магелан успява да издейства съдействието от неговия съперник – испанския крал Карл V в едно начинание, което няма аналог в историята до този момент – да намери западен морски път към Индия чрез проток между Атлантическия и Тихия океан, в чието същестуване мореплавателят е убеден. Впоследствие кошмарното плаване покрай Патагония и Огнена земя разрушава предварителната теоретична постановка на Магелан относно местонахождението на протока, но не и факта на неговото благополучно изнамиране.

Стефан Цвайг постига забележително жив портрет и то на личност, за която съдбата и съперниците му са се погрижили да не оставят много следи. Един мрачен, упорит, затворен и целеустремен характер, твърде прям и същевременно твърде потаен, и поради това симпатичен само на малцина. Авторът не се колебае да подчертае диктаторските му наклонности, да посочи и анализира грешките му, които са предимно в областта на междуличностните отношения, а не в мореплаването, където Магелан е безупречен до педантизъм. Всичко в този биографичен разказ – от първите години на Магелан като обикновен моряк и войник, през подготовката за неговата експедиция под егидата на испанската корона, та до всеки ключов момент на палубата на “Тринидад” или на непозната суша, носи печата на приключението – такова, за каквото мечтаят днес само децата.

Това е епоха, в която светът е още млад и чака да бъде открит, в която смели мъже могат да станат вицекрале и губернатори на нови земи само след едно плаване и в която кораби напускат пристанищата натоварени със шарени стъкълца, а се връщат натъпкани с подправки, злато и коприна, правейки не отделни хора, а цели държави приказно богати. Но само едно от всички тези морски приключения ще преобърне досегашното разбиране за света наопаки, ще промени картографията завинаги и ще донесе окончателното познание за формата на Земята. И докато завладените земи ще сменят собствеността си, истински великите дела нямат родина – знанието е за всички.

Книгата за Магелан ми донесе онова позабравено чувство на наслада и лично откривателство, което човек изпитва, когато за първи път открие за себе си магията на хубавата книга. За това допринася и преводът на Асен Разцветников, арахичен по един много симпатичен начин.


“Винаги е по-лесно да постъпваш справедливо в мигове на щастие, отколкото през време на нещастие.”
“Но винаги геният на един човек е същевременно и неговата най-голяма вътрешна опасност.”
“Никога в историята практическата полза не отменя моралната стойност на едно дело.”