Признавам, че годишните обзори не са силната ми страна. Първо, ми е трудно да избера, а след това и да обясня защо предпочитам една книга пред друга, да откроя “любимци” сред голямото книжно струпване на 2020-та. Преглеждайки 78-те ревюта в блога от тази година си припомних всички чудесни заглавия, които минаха през сърцето ми, и си давам сметка, че в книжно отношение годината беше много добра, а това не е малко J
Книгите по-долу вече присъстват с отзиви в блога, затова представянето ще е много кратко. Подреждането също е условно, без елементи на класация.
“Доброжелателните”, Джонатан Лител – книга-звяр за изключителната баналност на системното и добре организирано зло.
“Червеният салон”, Аугуст Стриндберг – класиката от Север, без която не може.
“Разкази и повести”, Константин Константинов – най-доброто нещо, което съм чела от български автор тази година и едно от най-добрите въобще.
“Тъмни алеи”, Иван Бунин – книгата, която запали отново интереса ми към руските автори.
“Американа”, Чимаманда Нгози Адичи – защото е дръзка книга, книга “на днешния ден”, но с трактовка на вечни проблеми.
“Падането на Берлин”, Антъни Бийвър – краят на Втората световна война е подробната и интригуващо написаната агония на немската столица и Прусия.
“Вторият пол”, Симеон дьо Бовоар – жената в биологичен, социален, исторически и психологически аспект. Книга, след която няма да гледаме на пола (си) по същия начин.
“Розата на Балканите”, втори том, Иван Илчев – историята на България през 20 век не е само низ от загубени войни и политически обрати. Три Българии, а само един век.
“В кафенето на екзистенциалистите”, Сара Бейкуел – Бовоар и Сартр са живи и дишащи в тази ерудирана и забавна книга, тяхната философия – понятна и дори необходима.
“Офицер и шпионин”, Робърт Харис – книга, в която има колкото срам и предателство, толкова и доблест и чест. Доказателството, че най-добрите сюжети ни ги поднася историята.
“Скитникът и враните”, Александър Вутимски – единственият поет в този блог досега. Вутимски би трябвало да е на нощното шкафче на всички градски меланхолици, на поетите под камуфлаж.