„Колко дъщери са съдили грешките на майките си, преди да ги направят свои?“
Отдавна не съм се идентифицирала толкова дълбоко с някоя книга. Може би, защото и аз, като героинята, съм продукт на прехода. Лично за мен най-формиращото откъм вкусове време – поп музика по кабеларките, сериали на Би БИ Си по двата национални канала, комиксите на „Егмонт“. Липсите няма да ги споменавам, те са ясни на всички, има ги и в книгата.
А тя е пълна със символи – материалните вече имат култов статус, невеществените и досега изпълват разговорите на семейните трапези, алтернативно – сеансите при терапевта. Мнозина от оцелелите през 90-те изпълзяха от епохата с разбити нервни системи или пък се закалиха достатъчно с имунитет към кризи за десетилетия напред.
Трите жени в книгата – баба, майка и дъщеря, също са много архетипни, много български. Изтормозени колкото от обстоятелствата, толкова и по родова линия, с всички атрибути, които характеризират мъчителната динамика между жените в едно семейство – вербалното насилие, заучената безпомощност и манипулативната размяна – жертва срещу очакване за насрещна жертва. Тормоз, който няма оправдание, но който заслужава прошка.
Защото, както се твърди и в книгата, жените понесоха основната тежест на тия ненормални, измъчени, оскъдни и сиви времена. Те трябваше да не губят фасон и визуално приличие пред колеги, съседи и работодатели; трябваше да обгрижват всичките си роднини, включително и тези на съпрузите си (последните често в удобния пашкул на резигнацията); трябваше да печелят пари и да възпитават деца. Огромен психически товар, който е непосилен дори в най-благоприятни времена.
С което не оправдавам майката на Яна, дори не я харесвам. Но от позицията на днешния ден я разбирам малко повече, както започвам да разбирам и собствената си майка.
„Направени от вина“ е ултимативната за мен книга за Прехода. Такъв роман може да напише само автор с космополитен дух, с поглед отвътре и отвън, с дълбочинен интелект в повече от една сфера, с мъдрост и човещина, надрастващи представата за дебют. Книга, която осветлява много тъмни и неудобни кътчета от нас.
„У дома всеки живее заради някой друг.“
„Америка трябвало да бъде поправка на европейските грешки.“
„…хем революционен акт, хем безопасно. По-българско от това здраве му кажи.“
„След една определена възраст човек вече не може да се шляе, ходенето си има определена цел.“
„Ранната сутрин е красива през всички сезони.“