Обикновено избягвам да коментирам утвърдени класики или класици, не считам, че като читател съм на нужната висота да „рецензирам“ творби, за чието качество има публичен консенсус. В случая с „Нова земя“ се престрашавам по една единствена причина – не е познат на широката публика, което може би ще се промени с новото издание на романа.
„Нова земя“ е издаден през 1896 г. и е своеобразно продължение на „Под игото“. И тук срещаме някои от добре познатите ни герои – Иван Боримечката, вече щастливо задомен и с челяд, непоправимият фантазьор хаджи Смион, устатата кака Гинка и останалите колоритни „чичовци“. Главен герой обаче е синът на чорбажди Марко от Бяла черква – Найден. Вазов е вложил в него най-желаните от него черти на следосвобожденския българин – неподкупен идеалист, страстен родолюбец, чист и почтен в мислите и делата си.
След трагичната смърт на баща си в разгара на руско-турската война, Найден успява да избяга от опожарената Бяла черква и получава чиновническа служба в Русе. В смесената среда от българи, турци и руси Вазов откроява и първите негативни прояви на следосвобожденския живот – разпасана парвенющина и нравствена поквара, възпирани до този момент от поробителския натиск. А по време на изборите за Общо събрание на Източна Румелия, наричана от тогавашните хора Автономията, от наивните и без каквато и да е политическа култура и опит обикновени българи се възползват доморасли политикани, амбициозни и хитри кариеристи и обикновени шмекери. Изострените политически борби и противопоставяния, ширещата се партизанщина, чиито наченки започват непосредствено след възстановяването на политическата ни независимост, скоро ще се превърнат в характерна черта на местната политика и ще предопределят до голяма степен следващите катастрофи.
Вазов води героя си от Русе през Бяла черква до Пловдив, Женева и Париж (където присъстват и интересни размисли за българското студентство в странство), като през цялото време вмъква разсъждения за новите нрави и порядки, за необходимостта от достойни и честни личности, които да работят за младата и неукрепнала държава. Наред с посочването на негативните обществени явления (които той описва дори по-добре според мен в разказите си), Вазов не забравя да отбележи доброто и здравото у българина, неговото благодушие и сърдечност, както и комичните сблъсъци между консервативно и модерно, нерядко съжителстващи на битово, стилово и речево ниво.
Много се забавлявах и с отношението на автора към зараждащите се социалистически идеи, които за тогавашната епоха са смятани за най-прогресивни. Вазов е провидял утопичността на това, което само след няколко десетилетия ще коства милиони животи и рухването на една империя.
Романът завършва със Съединението, но не очаквайте само апотеоз на това само по себе си велико събитие. Вазов не спестява и тъмната му страна – от липсата на великодушие у тълпата спрямо сваления управител на Източна Румелия Гарвил Кръстевич, който остава в историята с думите си „И аз съм българин!“, до облагодетелстването от страна на политически спекуланти и престъпници от дело, замислено като свято и безкористно.
Всяко отделно произведение от автор с богато творчество като вазовото разкрива и нови черти от личността му. В „Нова земя“ Вазов ми се представи преди всичко като политически прозорлив. Той е съумял да постигне нещо изключително трудно – само някакви си осемнайсет години след Освобождението и единайсет след Съединението, Вазов е осмислил и оценил епохата, синтезирал е хубавото и грозното в нея, и го е описал по своя възвишено-делничен начин в една доста противоречива политическа и социална картина на следосвобожденска България.
Техническа бележка: понеже се вихрят страсти относно това доколко четивен е Вазов днес, аз лично не само че нямах проблеми с възприемането на текста, но и не си го представям написан по друг начин. Никога.
„Нам трябват прави улици, ние сме европейци.“
„Защото както на всичко в тоя свят, тъй и на нещастията се привиква. Продължителността им и времето затъпяват острината им, а забравата — тоя дар небесен за человечеството, заживява прежните рани, за да бъдат търпими новите мъки.“
„Само жизнените народи могат да взимат тъй на шега стихийни бедствия и да играят над пожарища и гробове…“
„…в една епоха на жива работа, на трезв и обновителен труд, на градене новия живот въз пепелището на миналото, на лекуване раните от робството и на всеобщ напън на народните сили към мирна ползотворна деятелност под лучите на младата свобода“
„А в едно младо общество като нашето тогава, неопитно, новак, излязло из миналото с всичкия богат запас на уродливи задатки — семена и плодове на дълго робство, — влезнало в политическия живот неподготвено за граждански доблести, невъзпитано от опита на едно дълготрайно самостоятелно съществувание, изложено на всичките измами, изкусявано от всичките стръвове, в опасност да изгуби всред вихъра на новите съблазни, жажди и блъсъци своите първоначални добродетели, склад скромен и безцен, остал непокътнат от заразата на миналото — понятията: честност, характер, нравствено мъжество са велики добродетели, бихме казали: героизми, от каквито и на тоя ден нашия явен живот е оскуден…“
„А животът на новата страна се развиваше и кипеше. Пулсът й биеше с пълна сила. Отцепена насилствено от тялото на България, младата област, въпреки несгодните политически условия, в които бе поставена, нито задряма, нито заболя: тя зацъфтя с всичката сила на един млад, пълен с жизнени сокове и жар организъм.“
„Европейските пътешественици, приятели на България, й се любуваха и те бяха единодушни в похвалите, които извикваха редът, мирът, свободата и напредъка на областта и правилното развитие на силите й — явление още по-силно биюще в очи при борбите и крамолите в княжеството, спънали моралното му съществувание още в началото.“
„Да, Борисе: и вас съветвам да бъдете малко поети: мечтайте, бълнувайте, това е се по-добро, отколкото да се храните със социалистическо учение. Тая храна ще ви отрови умовете, ще ви изсуши сърцата, вий ще станете може би добри резоньори и изкусни пропагандисти на утопии, но ще престанете да бъдете млади хора, ще престанете да вярвате в човека и в живота, който вий ще гледате едностранчиво; ще ви застари отрано горчивия скептицизъм. Да, Борисе, по-добре бъдете поети: поетизирайте колко щете — вий от това ще изгубите само време, ако не спечелите нищо — катерете се по кулите и планините, както сега правите с негова милост, живейте в надземните области, пишете даже лоши стихове — но бягайте от тая отрова — социализма.“
„Ако правителствата имат над себе си и над действията си винаги дебливия надзор на общественото мнение, опозициите имат развързани ръцете си, за тях не съществува юздата на отговорността.“