„Кралят никога не прави неприятни неща. Лорд Кромуел ги върши вместо него.“
Този цитат (впрочем, от поредната съпруга на крал Хенри) може да послужи за мото на цялата трилогия. И защо не – Хенри има нужда от нова жена, Кромуел му намира подходящата; някой трябва да посее раздор между император Карл и крал Франсоа – Кромуел задейства своите агенти на място; страната трябва да скъса с папата, но (!) по английски маниер, без да става лутеранска – Реформацията я поверяваме отново на лорд-канцлера.
Лорд Кромуел ще узнае, че видимостта изхабява повече от всичко. Делата, било то успехи или провали, когато са вършени пред очите на обществеността, не остават нерегистрирани от завистниците. Старите интриганти от конкурентната династия на Плантагенетите, верните паписти, както и всички, чиято претенция за древна кръв оправдава властовите им амбиции се чувстват обидени от възхода на Кромуел – синът на ковача, сополанкото от Пътни, наемният войник, ученикът на банкерите Фрескобалди, търговецът от Ниските земи, от твърде сложния за тях и непроницаем Томас Кромуел, уязвим по една единствена линия („Аз нямам история, а само минало.“). Ударът не закъснява и е страшен. Капризите на краля се инструментализират майсторски в подла интрига, достойна за настъпеното его на шепа благородници и дворцови чиновници.
Диалозите – запазената марка на Хилари Мантел – в третата част достигат до нивото на шедьовър. Но игривата размяна на реплики не е нещо чудо невиждано в английския исторически роман. Всъщност, често тя компенсира липсата на проучване за епохата и е приятен пълнеж, който кара страниците да се отмятат бързо. Великото при трилогията на Мантел обаче е тоталното потапяне в епохата на Тюдорите – буквалните сетивни усещания от тропота на конските копита, мириса на мъгла и прясна кал над Темза, уханието на цъфналите череши в Кент, дрънчането на калаените съдове в кралските кухни, шумоленето на коприни и кадифета, поръбени с перли, пронизващият звук от сблъсъка на метал с метал по време на турнир. Миналото и настоящето на кралството – старите келтски легенди и писанията на Еразъм, времената на великани и малки момчета, които ги повалят с хитрост, историята от древните хроники и сухата реалност на дипломатическите писма, за да кулминира в събитието на 16 век – Библията на английски, най-сетне!
Ето това са Тюдорите par excellence, не ги търсете другаде.
Един човек е подготвил бъдещото величие на това кралство, не го търсете сред благородниците.
В името на приемствеността, правнукът на неговия племенник ще прекъсне за кратко монархическата традиция на Англия, но не го търсете в тази история.
Историята на всяка велика страна се състои от множество малки истории, които всички знаем малко или много. Въпросът е някой да ги разкаже наистина добре.
“Владетелите мразят онези, на които са задължени.“
„Всеки иска нещо, дори това да е само премахване на болката.“
„Добрият късмет никога не идва безплатно.“
„Това е важното в едно обещание… То не би имало стойност, ако можеш да прецениш какво ще ти струва да го изпълниш.“