Спомням си колко ме беше впечатлила „Отклонение“ и се запасих със същите нагласи и за тази книга. За съжаление, не ми се получи особено.
Не обичам да чета описания на жени-социалистически трудовачки. Тази представа за жената – кранистка, монтажистка, трактористка, ми е изключително смущаваща и неприятна. Комунизмът обича да се хвали, че е освободил жената, еманципирал я е, но хитрото е, че давайки й достъп до мъжки професии, й е натрапил просто поредното задължение, наред с домашната робия. Истинското освобождаване, ако можем да говорим за такова, е в отношението, партньорството, споделянето на грижите и уважението.
Разбира се, този сюжет е необходим на романа, за да се открои конфликта – двадесетгодишната Райна Стаматова, дъщеря на царски офицер, съден от Народния съд, решава да изкупи семейното петно като работи на строеж в Гръмовец. Годината е 1953, строи се усилено и с ентусиазъм. Преди всичко, строи се прибързано, с грешки, преизпълняват се планове, руши се природа и то в името на една безсмислена и замърсяваща индустрия.
По строежите бъхтят всякакви лица – отхвърлени от новия режим, дегенерати, неосъществени студенти, за които достъпът до висше образование е отрязан от буржоазно или фашистко минало на родителите, навърта се и един мечтател-поет, има и истински комунисти-идеалисти с фанатичен плам в очите, пресметливи кариеристи, доносници…Насред това шарено общество младата Райна е единствената жена. Ревниво крие тайна на семейния произход, още повече че баща й е бил начело на потерята, убила сина на бригадира.
Доста смело за онези мракобесни времена от страна на Блага Димитрова да изгради романа по такъв начин, че симпатиите на читателя да застанат изцяло на страната на разколебаните, песимистично настроените, отхвърлените. Моралната дилема за цената на доносничеството и предателството също е застъпена. Личи си, в целия стил, сюжет и конфликти силният глас на автор, който е не само ерудиран, но и презира всякаква посредственост. Който знае отлично да формулира какво се случва в главата на една млада жена, тайните закони на привличането и отблъскването, болезнения процес на съзряване.
В тази книга е и прочутият пасаж за разликата, с която гледа една жена жененият мъж и свободният. Този пасаж е много популярен в социалните мрежи и е заживял собствен живот. Разбира се, има и други прозрения, удавени, за съжаление, в едно прекалено психологизиране.
Проблемът ми с романа беше точно в това – нямаше измъкване от главата на главната героиня, от задушаващия самоанализ на всяка мисъл, реплика, действие, до степен, в която не различавах света в нея и този, в който протичаше действието. Възприемането на книгата ми се стори една идея по-обременяващо, отколкото обичайно намирам за приемливо. Естествено, това е субективно мнение и съм сигурна, че много читатели биха намерили именно този психологически анализ за ценното в книгата.
С удоволствие бих прочела и други книги на Блага Димитрова, например „Лице“, а защо не и стиховете й. Представям си, ако имаше пълната свобода да твори каквото поиска, както е нормално за едно свободно общество, какви още по-прекрасни неща би написала.