„Писма от Европа“ от Дженаб Шахабеддин

“С изключение на Прусия, на картата на Европа няма нито един народ, който през последния половин век да е работил колкото българите, да е показал такъв напредък , какъвто е показала България.”

“Българите изпитват голямо уважение към образованието и имат дълбока вяра в ползата от науката.”

Уви, звучи сякаш писано за друг народ в други времена, макар и с утехата, че тези наблюдения са могли да се подплатят с конкретни факти в дадения исторически момент. А иначе думите са на турския поет Дженаб Шахабеддин, който в разгара на Първата световна война, обикаляйки Европа, записва впечтленията си от София, Букурещ, Будапеща, Берлин и Виена – предимно държавите, с които Османската империя е съюзник във войната.

Имах много високи очаквания към “Писмата”, заради това, че авторът е човек на словото и заради уникалния исторически период, в който протичат наблюденията му, които очаквания, за съжаление, се оправдаха само частично. Не че липсват интересни наблюдения, но е нужно търпение, за да се стигне до тях сред разпръснати и хаотични мисли, честото изтъкване на банални и общоизвестни факти, посочване на дати без допълнителни обяснения към тях (“след 1850 г. германският дух претърпява голямо развитие” – защо?), недоказани генерализации (“най-малко 50% от германците са с увредено зрение”) и на самоцелни поетични отклонения. Обещаното в синопсиса сравнение между османската и европейската цивилизация почти не се среща в съдържанието на пътеписите.

На средно информирания читател “Писмата” няма да направят поразително впечатление. Миш-машът от недобре навързани исторически данни, моментни импресии от природни картини и силно субективни оценки изместват аналитичното в пътеписа, не носят нито достатъчно емоция, нито кой знае каква информационна стойност.

Прочелите впечатленията от пътуванията на Йозеф Рот спокойно могат да пропуснат “Писмата”.

Оставям малко цитати, които свидетелстват за нереализирания потенциал на книгата:

“големият булевард е мястото, където се измерва вкусът на една страна.”

“истинското лице на града може да се открие само за погледите, които са се отърсили от влиянието на първоначалната магия.”

“На веселите и разгулни градове дъждът придава двойна безнадежност.”