В пътуванията си, освен разбира се, чистото удоволствие от самото движение (особено ако е с влак), природни красоти и вкусна местна кухня, търся главно две неща – история и литература.
В Трявна и Търново намерих и едното, и другото.
Първо, накратко за Търново.
Всички знаем, че освен столица на Второто българско царство (XII-XIV век) и градът, в който е обявена Независимостта на България през 1908 г., Търново е и родното място на българския революционер, политик и поет Стефан Стамболов. Местните много си го тачат, официално – чрез задължителния паметник, името на една от главните улици, един от мостовете, хотел и хан, а също и неофициално – чрез портрети в хотели и ресторанти. Независимо дали човек се възхищава или не понася личността на Стамболов, не може да се отрече, че има нещо достойно в това зачитане, в опита за памет. В моя хотел също имаше негов портрет на рецепцията, а служителите бяха извънредно добре информирани по исторически теми.
Ако и вие обичате историята, не пропускайте Историческия музей, който се помещава в сградата на Учредителното събрание – там, където е приета Търновската конституция и се утвърждава избора за първи български княз. Сама по себе си сградата, дори и без музейните артефакти, е достатъчна причина за посещение. Триетажна, с дървено стълбище, плод на майсторските ръце на Колю Фичето, сградата е уютна отвътре и отвън и няма нищо общо с музейната стерилност на този тип обществени постройки. Музейната сбирка е богата и интересна, като е нужен най-малко час, за да се види и попие всичко. Това е и мястото, в което е разпитван Левски при залавянето му, преди да бъде откаран в София.
Повечето посетители на Търново машинално се насочват към Царевец. Аз го пропуснах този път, за сметка на по-слабо посещавания, но според мен по-приятен хълм Трапезица – мястото, на което са живели болярите от Второто царство. Наречен от патриарх Евтимий „Преславният град Трапезица“, от върха му всъщност се вижда истинското величие на Царевец и впечатляващите му мащаби. Да не говорим, че до Трапезица се минава през живописната Асенова махала, която, с възрожденските си къщи, е едно от големите богатства на този прелестен град.
В Асенова махала са и някои много важни за българската история църкви. На първо място, „Св. Четиридесет мъченици“ (не е действащ храм), в която се намира гробът на цар Калоян и този на сръбския светец Сава. Останалите гробници на български владетели там са чисто символични. В църквата полагат клетва депутатите от Учредителното събрание през 1879 г.. Там е обявена и Независимостта през 1908 г.
Следва „Св. Петър и Павел“, в която е служил последният български патриарх Евтимий. До нея се намира Шишмановата баня, наречена така, защото е от времето на последния български владетел Иван Шишман (няма данни дали я е ползвал).
Близо до тях е масивният Владишки мост, строен през втората половина на XVII в., свързващ двата бряга на махалата, а преминаването по него разкрива удивителни гледки към река Янтра.
(Като странична бележка, отчитам като изключително положителен факта, че в централната част на града има многобройни книжарници, както от големите вериги, така и независими.)
В следващата публикация ще споделя литературно-исторически впечатления от Трявна.