Реших да започна 2020 година с неангажиращо и приятно четиво от любим мой жанр – historical fiction. Знаете как е, когато човек си има любим жанр – първата тенденция е да прекалиш с него, а втората е да посягаш и към второ и дори третостепенни четива с умишлено примижаване на едното око. Книгата, за която ще разкажа, не е шедьовър, но и не е литературен провал. Гравитира около средния спектър в съотношението очаквания-представяне.
The Downstairs girl е за моментите, когато искаме да си починем от тежките книги, леко дръпване назад преди скок в дълбоката бездна на епос с 50 протагониста, Нобелов лауреат или руска класика. Това е историята на 17 годишната китайка Джо Куан, която живее тайно на долния етаж на сграда, приютяваща печатницата на либералния вестник „Фокус“, издаван от семейство Бел. Джо заема и долните етажи на социалната йерархия в Атланта в края на 19 век. Гражданската война е свършила, чернокожите са освободени от плантациите, но на тяхно място идват работници от Китай, които набързо биват заробвани от богатите плантатори. Късметлиите сред тях успяват да си намерят малко по-лека служба като евтина прислуга в някое и друго господарско имение, какъвто е случаят с Джо.
Младото момиче израства с вестниците, от които научава не само за обществените настроения в Щата, но и обогатява речника си с интересни и завъртяни думи. Умение, което скоро ще й потрябва като анонимния колумнист, така наречената agony aunt, във „Фокус“. Остроумни съвети и злободневни коментари по въпросите на положението на жената и расовата сегрегация скоро превръщат колонката на Джо в местната сензация. Естествено, има последствия.
Без да навлизам в повече подробности откъм сюжет (който е малко или повече предвидим), искам да съм положителна и да отбележа нещата, които ми харесаха и които преди всичко ще са ви полезни в The Downstairs girl, особено искате да поддържате английския си на добро ниво. Постоянната игра на думи, която толкова се отдава на език като английския, куршумната размяна на реплики, особено сполучливите сравнения и метафори – voilà, имате идеално средство, с което да си обогатите и развиете английския, както синтактично, така и откъм речников запас, плюс няколко десетки идиома да блеснете пред natives. И всичко това с четивна книга, която се поглъща за 3-4 дни. Казвам го съвсем отговорно – рядко се среща леко четиво, от което човек да извлече езикова полза.
Ако сте и history nerds като мен, ползата е двойна. Научих нови неща за дадено място и време от човешката история, по-специално като атмосфера и настроения, а това не е малко. Атланта през 1890 година е бавно къкрещ котел, в който огънят се поддържа от законите за сегрегацията, протестите на суфражистките и опитите на мнозинството да живее по старите правила.
The Downstairs girl е глътка въздух от една интезивна книжна година, глътка, каквато вярвам, че всеки трябва да си позволи, преди да го погълнат тежките и сериозни четива. Чрез редуването на високо и ниско мога да си позволя…високото. И от двете ще има доволно през 2020.