Хемингуей е казал, че никъде животът не е тъй прост, както във Франция, и е бил прав.
По-долу споделям моите впечатления от трите дни, прекарани в Южна Франция в началото на миналия октомври. Тук не целя да споделям пътеписно къде съм отседнала, какво съм видяла или полезна информация за изгодни оферти. Това са просто обобщени впечатлени – лични, безполезни и непрактични. Но по друг начин не бих могла да пиша.
Марсилия
Вероятно сте чули за нейния опърпан и малко криминален чар. И това го има, но и много повече. Градът притежава и силно изявена величествена страна, особено около Les Grands Carmes. А старият квартал Le Panier с изрисуваните фасади, разноцветни жалузи и тесните улички с кръпки синьо небе са другото име на очарованието.
В Марсилия е налице и известен хаос, етнически пъстър шум и миризми, които може и да не допаднат на всеки, но определено я обогатяват. Марсилия има шарено, нащърбено лице, лицето на възрастна дама, видяла много свят. На места е позавехнало от минали грижи, на други – изненадващо свежо, като след току що преживяно приключение.
С две думи, това е град, който не е съвсем опитомен.
Малко по-различен е Авиньон.
По-френски, по-спокоен, това е място, в което всеки ден сякаш е неделя. Прочутият каменен мост над река Рона му придава вид на декор от ренесансова пиеса. Небето е в задължително ярко синьо. Ако има такъв нюанс като провансалско синьо, то това ще е небето над Авиньон. Сиренето в сандвича “крок мадам” е повече от хляба, задължително похапнато навън, с лице към оживената главна улица и универсалния магазин “Бон марше.” В последния влизането не е никак задължително – достатъчно е да се полюбувате на спретнатия народ, който излиза оттам.
Авиньон е град, по чиито улици ходиш с пружинираща походка, свирукайки с уста. Идилията е нереална, но това е Франция, все пак.
Екс-ан-Прованс
Градът, превърнал се в нарицателно за Южна Франция, с клиширания образ на колелото с рампа на цветя, кошница с франзели и лъснат калдъръм. Нямам против.
Френските клишета са ми от любимия вид.
Прованс е точно това, което обещава – провинциална празничност, сюблимност на ежедневието, сияние в бежово. Спокойното достолепие на неговите къщи, аромата на сапун от дюкянчетата и цялата тази южняшка безметежност са необходимо напомняне, че животът може да бъде приятен и дори красив.