Всичко започва през 5 век от една блатиста ивица земя, наречена Торчело – първият от многото острови на Венецианската лагуна, където се заселват бягащите от готите и хуните жители на континентална Италия. Това, което изниква в ума ни като представа за днешна Венеция, кварталът „Сан Марко“ и мостът „Риалто“, всъщност се изгражда няколко века по-късно. На острова обаче все още се усеща византийското влияние в двете църкви „Санта Фоска“, която напомня доста на нашата „Света София“ и „Санта Мария Асунта“. За съжаление не можах да се насладя на византийските мозайки в тези храмове, тъй като твърде късно се сетих да отида на острова, съответно на място ме посрещнаха само гигантските им хлопнати врати.
Но пък за забележителностите на открито няма работно време. Само на пет минути от Торчело се намира остров Бурано (да не се бърка с Мурано, който се е специализирал в изящно стъкларско производство). Славата на Бурано е в дантелите, които висят от всеки магазин и сергия (говори се, че някои от тях се внасят от държави извън ЕС и не са оригинално местно производство). От дантелените покривчици погледът лесно се премества върху разноцветните къщи на острова – живи, трептящи, сочни цветове на фона на късното следобедно слънце. Разбира се, и тук има легенда, и тя е, че къщите са боядисани нарочно пъстри, за да може рибарите да се ориентират сред гъстите мъгли и да стигнат по-лесно до родните си домове. Не напускайте този кино декор, преди да заблажите с „буранелли“ – под това звучно име се крие цяла мини вселена от маслени бисквити с различни вкусове, рецептата за които датира още от времената, когато Венеция е била република.
И така, стигаме до ядрото на областта Венето, фокуса на всички пътешественически стремления, градът на Казанова, бившата търговска сила и настояща, макар и неохотно, туристическа такава. Трябва да призная, че съм идвала няколко пъти в града от епохата на първите автобусни екскурзии след падането на визовия режим. Тази сиромашка радост за поколението, отраснало с атласи и детски енциклопедии, което искаше да види точно този свят, който е бил за десетилетия недостъпен за неговите майки и бащи. Та, покрай сегашното ми, вече малко по-задълбочено посещение на Венеция, разбрах, че нищо не съм видяла и разбрала от предишните задъхани визити, дирижирани от водача на екскурзията. Венеция е много повече от площад „Сан Марко“ и моста „Риалто“ – безспорни емблеми, но и някак прекалено обсебващи, прекалено централни за сметка на по-живописни и струва ми се, по-автентични венециански квартали.
Ще си позволя един съвет – ако възнамерявате да изследвате Венеция като любител на изкуството и архитектурата, а не разполагате с много време, направете си предварителен план и проучете маршрутите си. Венеция е извънредно, зашеметяващо богата – не само в очевидния смисъл, но и като културно преживяване. Църкви на францисканци, църкви на доминиканци, палаци (резиденции, наподобяващи дворци), художествени галерии („Академията“, „Пеги Гугенхайм“), къщата на Байрон, къщата на Хенри Джеймс, произведенията на Тинторето, Карпачо, Тициан, Веронезе – до някои от които имате директен и свободен достъп, понеже украсяват многобройните базилики – ако наистина искате да видите всичко това и предвид гъстотата, лабиринтния строеж на града и тълпите, ще трябва наистина да се подготвите.
Аз се подготвих, винаги го правя. Но разликата е, че този път не посетих нищо от планираното, освен една великолепна църква в район Дорсодуро – „Санта Мария делла Салуте“, където се дивих на „Спускане на Светия Дух“ от Тициан. Още не мога да си обясня защо това беше единственото закрито място от шедьоврите, които си бях набелязала, в което влязох. Тази прелъстителна измамница Венеция с нейните увличащи змиевидни улички, с безбройните декоративни детайли по врати, тераси и фасади, с нейните открити кафенета, пред които се извървяват най-добре облечените тълпи на Европа, с нейните хипнотични залези, с нейните малахитови канали ме погълна и ми отне времето, силите и акъла.
Здраве да е, махам за довиждане към един от мостовете, прекрасен и направен от дърво, докато влача куфара към автогарата. Ще има и следващ път.