„Като кован гердан се вие зид до зид,
Градини сенчести и равни бели двори“
(„Кървава песен“, Пенчо Славейков)
Литературно-историческото пътуване продължи към Трявна – градец, който компенсира скромните си мащаби с това, че е родно място на бележити българи или важна спирка от житейската им и професионална биография.
Тъй като любимият ми вид транспорт е железопътният, винаги когато мога, ползвам влак. Така направих и при пътуването от Търново до Трявна. И да, вагоните не са образец на добра хигиена, въздухът е леко спарен, а и гледките от прозореца не се оказаха толкова привлекателни, както очаквах, но не съжалявам, че предпочетох влака. Влакът е убежище за романтици, които не държат да пристигнат някъде час по-рано, а и вярвам, че едно автентично пътешествие не предполага непременно пълен комфорт и лукс.
Тук е роден революционерът Ангел Кънчев, съратник на Левски, който отнема живота си, за да не попадне в ръцете на османците през 1872 г. на русенското пристанище, само 21 годишен. Къщата му функционира като музей, но точно в този ден не работеше. Изцяло направена от дърво и разположена по пътя между централния площад и гарата.
Трявна е родното място и на професор Пенчо Райков, считан за баща на българската химическа наука, завършил химия в Лайпциг през далечната 1888 г., като дори е бил ректор на Софийския университет.
Но преди всичко, в Трявна се е родил един от най-недооценените поети на България – Пенчо Славейков. Родната му къща е симпатична и много скромна, а пред нея има бронзова статуя на поета, с неизменния бастун. Къщата е превърната в музей, а сред сбирките са броеве на списание „Мисъл“, както и издания на „Кървава песен“ и „Сън за щастие“. На отделни табла може да се прочетат мисли на и за баща и син Славейкови, сред които искам да цитирам две, които ми направиха по-силно впечатление:
„Просвещен народ – то е истинската сила на държавата.“ (Петко Славейков)
„Пенчо Славейков…Той беше нравствената съвест на нашето време. Но колко мъчително възприемахме неговия остър поглед, колко недостатъчно му връщахме за самия факт, че такъв един човек съществува в наше време.“ (Пейо К. Яворов)
„Пенчо Славейков беше аристократ в изкуството, което не му пречеше да бъде най-демократичния човек в обикновения живот.“ (Лило Илиев).
В центъра на града може да се види и взаимното училище, в което е преподавал Славейков – баща. Издължена възрожденска фасада с двор, подобен на тези в манастирите, училището прилича на дом на заможен тревненски гражданин.
Чудя се колко от духа на Трявна е повлияло на бащата и сина – единият повече традиционалист в литературата, по-патриархален, другият – по-космополитен и модерен, но също много близо до народните традиции.