“В детинството целият свят принадлежи на детето…”
“Защо всички цветя мълчат, а пък знаят?”
“Събудилият се човек е сам в света.”
Разказите в този сборник са такива, че трудно могат да се възприемат, освен като едно цяло. Темите и героите във всички тях са много сходни, обединява ги и обща емоция – едно обикновено живеене, което става интересно чрез базовите елементи в света – земя, крава, цвете, тревичка, мирис на жп релси и бедна кухня. Битов ад и наченки на красота. Четене, наситено с радост и ужас. Брутални и нежни едновременно.
Нещата, които не ми харесаха – типичната по руски опоетизирана мизерия; това което обикновено се нарича “мизерия, но с душа” – да си сготвиш кашичка, да се свиеш върху печицата, да си ушиеш нещичко от стари парцалки, да гледаш жално мъжа си, докато те хока. Жепейският момент с прекалено неразбираеми техничарски детайли не улеснява незапознатия читател да си изгради картина на това, което се случва.
Но пък разказите, в които светът е предаден през детски очи, са прекрасни – точно те умело гъделичкат душата, предизвикват почти микроскопично вглеждане в малките живи неща и в мъртвите предмети, които в очите на децата са големи, страшни и живи. Тези разкази буквално дишат и преливат от живот, те са едни от най-хубавите, които читателят ще прочете в живота си.
Това не е детският свят на добре гледаните и обгрижвани деца; децата на Платонов са оставени “на самотек” – те изследват двора, селския път, загубват се в полето насред гръмотевична буря самички, оставени само на развихрената си фантазия, деца на колхозници и фронтоваци, които в най-добрия случай ще живеят поне толкова зле, колкото и родителите си и които вече знаят това. Детската невинност е привилегия. Тя важи само за нещата от света, които остават извън хватката на възрастните. Останалото пада жертва на едно битуване, в което няма място за излишни сантименталности.
Езикът на Платонов е прост и семпъл в най-добрия смисъл, простота, която достига почти афористично въздействие. Много от разказите не попадат в моята литературна атмосфера, но Платонов е интересен автор – в много отношения не може да избяга от руската традиция в битовите изображения и типичните герои и в този смисъл не е “модерен”. Но построява свой си свят, в който има забравена първична красота.