„но в свят, където Англия е мъртва,
не искам да живея.“
Документалната книга за блица срещу Англия и военновременните усилия на кабинета на Чърчил през 1940-41 г., която, не заради заглавието, бях решила, че е художествена проза, е най-хубавата книга, която съм чела от много време насам. Разбира се, това е моя субективна пристрастност към темата. Винаги съм черпила огромно лично вдъхновение от този момент във Втората световна война, както и от личността на самия Уинстън Чърчил – малко неща са по-впечатляващи от страна, решена да се бори докрай с хитлеристка Германия, оставена сама в момент, когато включването на САЩ е силно съмнително; с лидер, какъвто само войната може да създаде.
„Величие и низост“ обхваща двете години на нацистка офанзива срещу Британските острови, в момента, когато единственият британски съюзник – Франция, безславно капитулира, а Белгия, Нидерландия, Дания и Норвегия са вече окупирани държави. За новоназначения министър-председател отказ от съпротива е немислим и макар че евентуална британска офанзива изглежда към онзи момент абсурдно невъзможна, за Чърчил е въпрос на чест Великобритания да продължи отстоява каузата на свободния свят. В тази връзка, изумително е с какво умение и постоянство британците ухажват Рузвелт, докато последният най-сетне кандиса да се включи във войната.
Ерик Ларсън ни въвежда в тесния политически и семеен кръг на Чърчил – неизменното присъствие на Клементин и вече порасналите деца, най-близките сътрудници и приятели, голяма част от тях ексцентрични и приятно откачени, но много способни хора, всеки един с достойна за разказване история (Слава Богу, че тогавашните хора са имали навика да си водят дневник!). В книгата присъстват и цитати от знаменателните речи на Чърчил в Камарата или по радио Би Би Си. Подробно са описани бомбардировките над славната столица и трагедиите в Плимут и Kовънтри. Kнигата проследява по дни и часове ежедневието на министър-председателя и неговите близки – на „Даунинг Стрийт“ 10, в служебното имение Чекърс, в провинциалния дом на премиера в Чартуел, като всяко действие и реч на премиера намира бърз насрещен отклик у пропагандния министър на Германия Йозеф Гьобелс, който накрая и с голяма неохота, ще признае величието на своя несломим съперник. Още тогава проличава колко е важно лидерът да мобилизира на своя страна общественото мнение – нещо, в което британците са царе.
Да, някои нации просто имат късмета да бъдат водени от решителен и упорит лидер по време на тежка криза. Допълнителен бонус е, ако този лидер е страхотен образ, с причудливи навици, хаплив език и добре подбран антураж. И все пак, характерът е на първо място, той е всичко.
В нашата историография по определени причини Чърчил е демонизиран като човека, който ни е „предал“ в съветската орбита и който има някакъв неизплатен дълг към България – сякаш, като лидер на противникова страна във военен конфликт, той ни е дължал специално отношение. Мисля, че е време да се отървем от този провинциален маниер и да спрем да му търсим сметка, като признаем заслугите му за спасяването на западната демокрация.
„Защото един факт остава непроменен: „За да спечели войната, Хитлер трябва да унищожи Великобритания.“
“Големият талант на Чърчил – който той и по-рано е демонстрирал, и по-късно отново ще демонстрира – е, че умее да съобщава трагични новини и въпреки това слушателите му се чувстват окуражени и ободрени.“