Есета върху литературата и четенето като осмислено и осъзнато преживяване – вярвам, че всеки дългогодишен читател ще има полза от среща с този сборник, особено ако е на духовен кръстопът, има нужда от книжен отдих или просто да помисли върху това какво търси в литературата и получава ли търсеното от нея.
В много от есетата на фокус са непознати или забравени произведения на английската проза и поезия, с които българският читател не се е срещал, а и едва ли някога ще се срещне, но от това есетата не губят своята релевантност. Сред конкретните бележки за тази произведения блещукат по-общи изводи-съкровища, отражение на мисли и настроения, които обичайно изплуват по време на четене, но останали неформулирани в съзнанието ни. В този смисъл есетата съдържат универсален ключ за това как да общуваме пълноценно с автора и неговите герои, как да разбираме по-добре това, което четем (извън елементарния когнитивен аспект) и как да отсяваме качествената литература от еднодневките, без снобизъм и назидателност. Защото, според Улф, дори книжната продукция, която никога няма да се превърне в непреходна класика е важна за изграждането на читателя в нас.
Вирджиния Улф ни води по трудни и криволичещи, но красиви пътечки – лъкатушенията на нейния необикновен, силно критичен и оригинален ум, който не се съобразява с традицията, но и не я пренебрегва докрай; който си намира и следва своя собствен път в повратен момент от историята на английската литература, когато тя, откъсната от канона на големия викториански роман, търси себе си в нови форми и изразни средства. В тази флуидна, хаотична и ексцентрична литературна среда писателите, в стремежа си да звучат новаторски и да говорят с езика на следвоенното поколение, запознато с фройдизма, рискуват творбите им да дрънчат на кухо, да са самоцелно оригинални.
С изострения си писателски радар, нищо не й убягва от едно литературно произведение – всяка прашинка престореност, фалш, изопаченост, декларативност, морализаторство, патос, скука, подражателство, монотонност – всичко, което отблъсква на интуитивно ниво читателя.
А какви читатели трябва да бъдем? Вирджиния Улф е прекрасна в прямотата си: каквито си поискаме, но не и пасивни, не и лесно манипулируеми. Любовта към книгите е любов към живота. Добрата литература е още един начин, наред с другите изкуства, да изпълним душата си с красота и познание, а есетата на Вирдижния Улф определено ни водят в ягодовите полета на ума.
Дълбоко вярвам, а след прочита на тези изумителни есета, че книгите, както и хората, сами пресичат пътя ни, намират ни в най-подходящия момент, за да ни кажат истината, съдържаща се в тях. Едва ли е случайно също, че малко след като затворих последната страница на „Верния читател“, срещнах на улицата една от преводачките на книгата – Иглика Василева, и най-сетне успях лично да й кажа колко много се възхищавам на преводите и майсторството й. Вирдижния Улф ме заведе при нея в точния момент.
„Появата на необикновената жена зависи от обикновената.“
„Желанието да се застъпваш за лични каузи или да превърнеш героя си в говорител на лично неудовлетворение или възмущение, винаги разконцентрира читателя…“