„…особеностите на руската душа са родени от несвободата…“
„…единствено хилядогодишното робство е създало мистиката на руската душа.“
„Историята на човека е история на неговата свобода.“
„Победата на Ленин стана негово поражение. Но трагедията на Ленин не бе само руска трагедия, тя стана световна.“
„В тази държава няма общество – нали обществото се основава на свободната близост и свободния антагонизъм между хората, а в държава без свобода свободните близост и вражда са немислими.“
„Само едно не беше видяла русия за хиляда години: свобода.“
Вероятно типична сцена малко след смъртта на Сталин. Влак на път за Москва, един от пътниците, побелял и окъсан, подпрял ръце на главата си, (само)изолиран от останалите спътници. Връща се след тридесет години в лагер, ще види родните места, приятели и близки, ако са останали такива…а защо не и предатели, те често надживяват предадените.
Съдбата на Иван Григориевич не е с нищо по-специална, с нищо по-различна от тази на милиони други, чийто живот е прекършен по лагери и затвори. Погълнати от свръхдържавата, те завинаги изчезват като личности, дори да оцелеят физически. Истинското завръщане в света на живите отвъд телената ограда рядко е възможно; оставеният от тяхното дългогодишно отсъствие вакуум се запълва бързо от гъсти атмосфери страх и конформизъм. Нищо няма да е както преди, нищо не може да е както преди. Един вид несвобода се заменя с друг, а завърналият се носи отсъствието си като мокро одеяло.
Все повече се убеждавам, че историята на Русия е присъда. Над нейния народ и не само. И тази повест от малко над двеста страници свръхконцентрира голямата драма, всъщност епическата трагедия, която представлява руската история – не само като хронология на случилото се след 1917 г., но и като метафизика, фатализъм, циклична обреченост. Всичко тече, сменят се епохи, царе и диктатори, само робията става по-страшна. Свободата е и въпрос на практика, почти физическо упражнение. Закърнелите инстинкти са като атрофиралите мускули, а душата, също като тялото, има памет и съхранява всички прегрешения спрямо нея.
„Всичко тече“ е един от най-добрите ключове към това, което се случва в Русия и днес, голямата малка книга, цялата направена от болка и истина.