“Но за Фройд не е важно приличието, а откровеността.”
Ценно е да научиш повече за голям ум от някой, който го е познавал лично. Зигмунд Фройд и Стефан Цвайг са били свързани от дълбока интелектуална връзка, изразяваща се и в заимен обмен на идеи, което, в контекста на гения, е по-ценно дори от близко приятелство. Няма съмнение, че Фройд е институция, въпреки че днес е модерно да се демонстрира как се е оказал не-прав за едно или друго. Мнозина, занимаващи се професионално с дълбините на човешката душа, надграждат делото му, но никой не отрича на Фройд статуса на първопроходник. При това удивително смел за предвоенните морални реалности от 1900 г.
Съвсем естествено е днешният читател, който има минимални знания по темата, да се изкуши да “коригира” в движение и Цвайг – например относно тезата, че психоанализата не бива да се масовизира, а да си остане затворена в тесен интелектуален кръг от практикуващи терапевти. Все пак книгата е издадена през 1931 г., а днес, за щастие, консултациите с терапевт не са привилегия само на принцеса Мари Бонапарт.
Но дори самият Цвайг, който добре е познавал и даже използвал откритията на Фройд в творчеството си, изразява съмнение, макар и съвсем деликатно, че може би не всички неврози имат сексуална първопричина. Разбира се, в книгата надделява възхищението – толкова лесно за изпитване от един велик ум спрямо друг.
Книгата не се занимава с Фройд биографично. За търсачите на драма животът на Фройд едва ли представлява огромен интерес – подредено, рутинирано ежедневие, усилна интелектуална работа, живот взрян “навътре” –не толкова за себе си, колкото за другите. Строгото излъчване и неумолимостта, с която е отстоявал идеите си, едва ли са го правили лесен материал за приятел. За Цвайг и това не е особено важно. Той се прекланя пред дълбочината на ума, пред интелектуалната смелост и моралната честност, пред творческото начало в научния процес, директния и дори безмилостен подход и най-вече ролята му в разкрепостяването на едно задушено от инфантилни представи поколение. Затова и книгата е кратка, но интензивна и задълбочена.
След Фройд ще мине още известно време преди по темата за секса да се заговори без смутено подхилване и просташки намеци. Още повече разбиране ще е нужно, докато терапевтът престане да бъде смятан за човек, който е длъжен да ни успокои и да ни потвърди колко несправедлив към нас е големият лош свят. Самият Цвайг е разбрал, че пътят към светлината е в самите нас, а психотерапевтът е незаменим медиатор в този процес.
“Само познанието, само активното самопознание носи лечение.”